Европейската алергия към барута – чудесна почва за руския бизнес

Всеки път, щом геополитическата обстановка очертае възможно или дори вероятно сближаване на Русия със "стара Европа", опитваща се да отхвърли оковите на американското влияние, в руското информационно поле, социалните мрежи и даже сред част от експертната общност се пробуждат антиевропейски чувства.

От гледище на общественото възприятие в Русия Европа, образно казано, е натрупала през последните години такава негативна карма, че мнозина не виждат защо изобщо понечваме да градим позитивни отношения с европейските страни. И най-горещите глави предлагат незабавно да отмъстим, като изключим газа на европейските потребители заради участието на европейски политици в украинската криза. А всяка форма на руско-европейско коопериране често се разглежда като безсмислена слабост, от която трябва начаса да се отървем, пише Иван Данилов за РИА Новости.

Фактически част от обществото задава, често пъти доста емоционално, следния въпрос: защо да не скъсаме с Европа и да не се самоотстраним от всякакви проекти за европейско икономическо пространство и европейско пространство за сигурност?

Погледнем ли нещата прагматично, отговорът звучи така: Русия не бива сама да прави онова, заради което е била създадена НАТО. Един от архитектите на алианса - британският политик и генерал Хастингс Лайънъл Исмей, описва в обемна формулировка основната цел на Северноатлантическия пакт: "Да не допуска Русия в Европа, да осигурява американско присъствие в Европа и да държи Германия в подчинено положение".

Нека видим какво ще стане, ако руското ръководство последва псевдопатриотичните призиви - скъса или замрази отношенията с ЕС или дори спусне по европейските ни граници политическа, икономическа, културна и информационна желязна завеса. Тогава в Европа със сигурност няма да има руско влияние, ще има максимално влияние на САЩ, а Германия ще изгуби всякакви шансове да се изплъзне от подчиненото положение спрямо Вашингтон. Излиза, че радетелите за максимално твърда и безкомпромисна политика към ЕС преследват на практика същите цели, заради които враговете ни са създали НАТО.

През 2015 г., в разгара на украинската криза и в момент на крайно трудни отношения между Русия и Европа авторът на тези редове вкара в информационния оборот формулировка, която възмути мнозина - "Трябва ни Берлин, а не Киев". Навремето само най-отявлен оптимист би предположил, че след три години президентът на Франция ще се кае в Петербург пред Путин за разширяването на НАТО в източна посока и ще се оплаква на руския президент, че Европа не е имала "достатъчен суверенитет" - но точно това стана.

Един от ключовите аргументи срещу всички опити да се установят равноправни и продуктивни отношения се свежда до тезата: "Европейците няма никога да се откажат от американските пазари заради Русия, следователно няма и смисъл от опити да откъснем Европа от САЩ". Твърде късогледа позиция, наивна до смехотворност.

Никой изобщо не чака Европа да се откаже от нещо заради Русия или сътрудничеството с нас. Очаква се друго - ако европейските елити не са изгубили още инстинкта за самосъхранение, заради оцеляването на самата Европа или на "Европейския цивилизационен проект" ще се наложи да откъснат Европа от САЩ, възползвайки се от всички възможности на сътрудничеството с Русия. Какъв ти важен достъп до американските пазари, ако европейското законодателство бъде подчинено на американските корпоративни съдилища, както предвиждаше проектът за Трансатлантическо партньорство? Какъв ти важен достъп до американските пазари, ако сложат на Европа данъчен "хомот", за да плаща стотици милиарди долари годишна издръжка на американския военнопромишлен комплекс и армията, както настоява днес Доналд Тръмп? Какво ти икономическо развитие изобщо, ако американците натрапят насила на европейската промишленост друго гориво - свръхскъпия американски втечнен природен газ?

Дори Джордж Сорос вече заяви, че се "унищожава" трансатлантическият съюз между САЩ и Европа, предричайки нова икономическа криза, дължаща се и на това крайно важно геополитическо събитие.

Непростима глупост би било да не се възползваме от този шанс. Може до безкрай да изреждаме проблемите и уязвимите места на европейския проект - твърде интересно, дори полезно занимание, но трябва да знаем, че европейската слабост означава допълнителни възможности за Русия. Днес виждаме Евросъюза отслабващ, децентрализиран, наплашен от вечната финансова криза (надигаща впрочем отново глава в Италия) и дълбоко травмиран от Brexit-а - договарянето с него е по-лесно от когато и да било. Това също е уникален шанс да изградим отношения при нови, изгодни за Русия условия, и фактът, че сближаването на Русия с ЕС хвърля в такава паника американските медии и експертни среди, доказва най-добре, че този подход е правилен.

Въпреки всички проблеми ЕС все още е твърде платежоспособен пазар, а също и един от планетарните лидери в развитието на науката, техниката и високите технологии. С оглед на суровата глобална конкуренция ще е неразумно да се откажем от перспективите за синергична дейност пред руската наука и бизнеса, ако руско-европейското сътрудничество стане деполитизирано и независимо от токсичните предразсъдъци на задокеанските политици.

Мнозина у нас обичат да се присмиват на европейците, изглеждащи днес мекушави, изгубили войнствения дух на предците си. Но първо, практиката сочи, че никоя цивилизация не е статична и всяка може да поднесе изненади. В загниващата, морално разложена Русия от 90-те малцина биха могли да прозрат днешния потенциал на страната. И второ, не бива да проявяваме презрение към отслабнала Европа.

Обратното: днешна Европа е отвикнала от мириса на барут, но много се бои от външния свят и трябва да се отнасяме към нея с уважение - с уважението на добър бизнесмен към много платежоспособен клиент.

Европейската алергия към барута е чудесен повод за доходоносен бизнес. Ненапразно Владимир Путин предложи на Еманюел Макрон услугите на Русия за гарантиране на сигурност в Европа. Нагледната демонстрация на руските възможности в Сирия вече е отлична реклама за подобни оферти. Ако перифразираме генерал Исмей, общото пространство за сигурност, за което Макрон и Путин говориха на петербургския форум, може да се гради според формулата: "Да не допуска САЩ в Европа, да осигурява руските интереси в Европа и да подкрепя европейската независимост". Ако европейският политически елит приеме такава схема, най-страшният кошмар на американските стратези мигом ще стане геполитическа реалност. 

/БТА/