Тези жертви на Франко и до днес чакат справедливо възмездие

Режимът на генерал Франко масово е вкарвал в затвора хора заради сексуалната им ориентация. Жертвите и до днес чакат справедливо възмездие или поне извинение.

Мария де лос Долорес Гамес е застанала пред вратата на една порутена сграда и се взира в табелката над входа. За да я прочете, 81-годишната жена трябва да се повдигне на пръсти. Надписът напомня за една "историческа неправда" – за издевателствата, на които са били подложени хора с хомо- и транссексуална ориентация в стария затвор на испанския град Уелва, в Западна Андалусия.

Малката паметна плоча бе поставена едва през тази година – близо 4 десетилетия след 1979 – годината, в която Испания декриминализира еднополовите отношения, пише Дойче веле.

Оспорваното ексхумиране на диктатора Франко

През миналия месец испанското правителство разпореди да бъдат ексхумирани тленните останки на бившия диктатор генерал Франсиско Франко и да бъдат извадени от мемориалния комплекс "Долината на загиналите".

Мемориалният комплекс, намиращ се на 50 километра северно от Мадрид, през последните години се превърна в място за поклонение на много десни екстремисти. Освен костите на самия диктатор в мавзолея се намират и костите на много от жертвите на режима на Франко.

Дискусията около ексхумирането на тялото на диктатора породи остра дискусия в Испания - страна, в която все още има повече от 2000 масови гробове. Повечето от тях са от времето на Испанската гражданска война, водена между 1936 и 1939 година. Тази война постави началото на дългогодишното авторитарно управление на генерал Франко, по време на което са били извършвани множество репресии. Те продължават чак до първите свободни избори в страната, проведени през 1977 година.

През годините на своето управление (1936 – 1975) Франко не е преследвал само политическите си врагове, а и всички, които са имали куража да се противопоставят на неговия националистическо-католически обществен модел. По негово време в страната са действали два специализирани затвора - един в Уелва и друг в Бадахоз, близо до границата с Португалия. Там са били пращани всички хора с по-различна сексуална ориентация, осъждани по хомофобските закони на Франко.

Антони Руиз е един от онези, които са изпитали това на собствения си гръб. На 17-годишна възраст той признал, че има хомосексуални наклонности. Една монахиня го издала на полицията и така попаднал в затвора Бадахоз. "Така започна моето мъченичество", спомня си той днес. Скандалното е, че по онова време Руиз дори не е бил пълнолетен. В Бадахоз обаче той прекарал 3 месеца, които тогава му се сторили като цяла вечност. "Никой после не искаше да ме вземе на работа, всички ме смятаха за престъпник и хомосексуален", разказва той и допълва, че полицията е предупреждавала потенциалните му работодатели да не го назначават.

Хората, които са били преследвани по същия начин, настояват техните досиета да бъдат изтрити от компютрите на полицията и да бъдат обезщетени. Това обаче не е никак лесно, тъй като всяка жертва трябва да води отделен съдебен процес. По данни на организацията "Сдружение на бившите социални затворници на Испания", която Руиз ръководи, едва 116 души са били обезщетени досега заради присъдите им по двата дискриминационни закона. Историците твърдят, че в страната има най-малко 5 хиляди души, които са били осъдени от режима на Франко заради сексуалната им ориентация.

Кой е реабилитираният?

Испания трябва да направи още много, за да получат тези хора справедливост, настоява Рамон Мартинез, автор на есе за историята на испанските жертви. Авторът сочи за пример други страни. През юни т.г. президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер поиска прошка за преследването на хомосексуалните по времето на нацизма и в десетилетията след това. Великобритания пък прие т.нар. закон "Тюринг", носещ името на героя от войната Алън Тюринг, който през 1952 г. е бил подложен на химическа кастрация заради сексуалната си ориентация. Две години по-късно той слага край на живота си – едва 41-годишен. През 2013 Тюринг е посмъртно реабилитиран.

Както Мартинез, така и Руиз обаче критикуват британския закон: "Кой е реабилитираният в случая? Та нали държавата е тази, която е нарушила нечии човешки права", възмущава се Руиз. Мартинез пък припомня, че за разлика от Берлин, Амстердам или Кьолн в нито един испански град няма паметник за ЛГБТ-жертвите (лесбийки, гейове, би- и транссексуални). Мнозина в Испания се питат дали за тези испански жертви някой ден изобщо ще се заговори в учебниците по история. Засега над тях тегне мълчанието.