Източна Прусия – съществуваща в спомените на вълчите деца

Родина ли? Не знам къде е моята родина днес. Аз нямам родинa, разказвa Ели Хартвиг. Преди 83 г. нейната родина е била Източна Прусия*. След Втората световна война тези земи стават руски.

Когато СССР превзема тези земи Ели остава сираче. Баща й е убит, майка й изчезва безследно, а сестрите й са отвлечени в Русия. Едва 10-годишна Ели остава сама.

"Навремето живеехме в Гердауен и бяхме голямо семейство - 7 души. Днес всички са мъртви", разказва Ели пред Deutsche Welle. В днешно време Гердауен носи името Железнодорожни и се намира в Калининградска област.

Йозес е от съседна Литва и е един от малкото хора, които знаят истинската история на Ели. Преди много готини  тя се е спасила от войната в Литва.

Един селянин приютил Ели при себе си. Тя пасяла кравите, а в замяна на това й било позволено да спи на пода.

Когато Литва става част от СССР Ели получава съветски паспорт, изучава езика, приема името Елитие и прави всичко възможно да не я сметнат за германка.

Тя крие името си, произхода си и идентичността си. Историците наричат такива като нея "вълчи деца", за да не ги смятат за врагове.

Никой не знае колко деца като нея има, защото много от тях са промени идентичността си.

Само архаичният немски език на Ели напомня за Източна Прусия - родината, която живее само в мислите й.

*Източна Прусия е влизала в състава на просъществувалата от 1918 до 1947 г. Свободна държава Прусия.