Младите в Афганистан искат мир, но не мира на талибаните

Седнал в своя салон за мъжка красота в Кабул, Забиула мечтае за мир в Афганистан, но не и с цената на завръщането на религиозната полиция, която преследва и бие хората заради прическите и дрехите им.

Като дете той е работил в бръснарница при управлението на талибаните през 90-те години. "Спомням си, че религиозната полиция на талибаните всеки ден водеше млади мъже, на които да острижем косата за наказание, че са посмели да си направят прическа", разказва 25-годишният младеж с дълга коса, вързана на опашка.

Талибаните бяха прогонени през 2001 г. и сега в Кабул има много салони като неговия, пълни с клиенти. Те са обединени в търсене на най-новата западна тенденция, с попмузика за звуков фон.

Населението на Афганистан, около 35 милиона души, е доста младо - близо две трети от него е под 25 години. Милиони афганистанци израснаха в градска среда, след като бяха прогонени от сраженията в провинциите, пише Франс прес.

Забиула е представител на това поколение, в което има много активисти, журналисти, манекени и звезди от социалните мрежи и което е против идеологията на талибаните.

Докато обаче текат и бележат напредък мирните преговори между бунтовниците и САЩ, те си дават сметка, че талибаните може да се върнат в политическата игра, което сериозно ги тревожи. "Не искам мир, с който да загубя свободите си", казва Забиула.

Години на война

Мохамед Анил Касеми, младежки активист, е бил студент в Американския университет в Кабул, когато талибаните нападнаха кампуса през август 2016 г.

Един от нападателите хвърлил ръчна граната в класната му стая и убил няколко негови състуденти. Експлозията го изхвърлила през прозореца и той паднал от втория етаж. Касеми оцелял, но получил сериозни рани на главата, стомаха и краката.

Той също има опасения, че водените от мъже с посивели коси преговори в Доха, Катар, ще попречат на неговото поколение да каже думата си за това, което ще последва.

"Готов съм да простя на талибаните за това, което причиниха на мен и на състудентите ми, но свободата и постиженията на моето поколение не подлежат на договаряне", казва той пред Франс прес.

Дебатът за това какво са готови да приемат афганистанците в замяна на мира разкрива социологически различия в страната.

Жените, които в миналото бяха принудени от талибаните да си стоят у дома и да носят бурки, споделят общи позиции с младежите и твърдят, че след 2001 г. са се променили и не са готови да правят компромиси с правата си.

"За талибаните е неприемливо да гледат жена водеща по телевизията, а за мен е неприемливо да загубя свободата и правата си", казва 21-годишната Диба, която води новините по телевизия Зан.

"Има опасност или да напусна страната, или да умра от депресия под управлението на талибаните", изтъква тя.

Загубени приятели

Други, по-възрастни афганистанци, които са преживели повече години на война, отколкото мирни години, искат единствено отдих от военния конфликт.

"Готов съм да си пусна дълга брада, както искат талибаните. Загубих много приятели и роднини в тази война, искам тя да приключи", казва Хадж Ахмад Шах, клиент на търговски център в Кабул.

Наблюдават се различни нагласи у младежите от селските райони и младежите от градовете.

Сред жителите на селата, където доминират изключително консервативни и патриархални традиции, за разлика от относителния космополитизъм в градове като Кабул, изглежда има по-малко съпротивление да приемат ограниченията, изисквани от талибаните.

Фаридула, 23-годишен градинар от селски район на Кандахар, Южен Афганистан, има относително либерални навици, например да си бръсне брадата и да слуша музика.

Ако талибаните се завърнат, той може да загуби тези свободи: "Нямам обаче проблем с това, защото нещото, което искам, е сигурност. За момента не мога дори да отида в градините си, защото са пълни с мини", казва той.

Талибаните от своя страна твърдят, че са преминали на по-умерени позиции по някои социални въпроси. Хората, които живеят сега под техен контрол, обаче не са съгласни с това твърдение.

Движението до този момент не е заявило каква роля очаква да играе в управлението на страната и в гражданското общество и се задоволява с искането за установяване на "ислямска система".

Фаршад, 23-годишен младеж с изключително съвременен външен вид и продавач в магазин за западни костюми и меки шапки, заяви, че е готов да започне да продава традиционни тюрбани, ако това е цената за прекратяване на сраженията. "Надявам се само да не ми пипат прическата", казва той.
 

/БТА/