СЗО: Българите трябва да доплащат значителни суми за здраве

Данните в доклад на Европейския клон на Световната здравна организация, оповестен днес в Народното събрание, сочат, че през 2018 г. 1 от 5 домакинства е направило плащания от джоба си, които надвишават капацитета му за разходи за здравеопазване с поне 40%.

Значителните суми, които пациентите в България са принудени да заплащат от джоба си, ограничава достъпа на населението до здравеопазване, предаде OFFNews.

Това може да означава, че в подобна ситуация едно домакинство вече не може да си позволи да посреща други основни нужди като храна, жилище и електричество.

Хората, които плащат от джоба си за амбулаторни лекарства, са основният двигател на т. нар. "катастрофални" разходи за здравеопазване в България. Този вид разходи засягат най-бедните домакинства, възрастните хора и хората, живеещи в селските райони, и се увеличават с течение на времето, отбелязва новият доклад „Могат ли хората да си позволят да плащат за здравеопазване? Нови доказателства за финансовата защита в България”.

Въпреки че страната е постигнала напредък в някои области, плащанията от джоба представляват 39% от разходите за здравеопазване през 2019 г., далеч над средното за Европейския съюз (ЕС) от 21%, се казва в документа.

„Силната зависимост на България от доплащането за здравеопазване е предизвикателство за универсалното здравно покритие – идеята, че всеки трябва да може да използва качествени здравни услуги, без да изпитва финансови затруднения“, каза Тамаш Еветовиц, ръководител на офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи. - „Докладът препоръчва страната да се съсредоточи върху начините, с които може да гарантира, че Националната здравноосигурителна каса покрива цялото население и че прави изключения за хора, които не могат да си позволят да доплащат за лекарства и други здравни услуги“, допълва той.

„България предприе конкретни стъпки за подобряване на достъпа до здравеопазване и намаляване на финансовите затруднения за хората, ползващи здравни услуги, но остават значителни пропуски в здравното покритие, особено за домакинствата с ниски доходи“, каза Антония Димова, декан на Факултета по обществено здраве в Медицински университет-Варна и водещ автор на доклада.

Пропуски в покритието

Реформите, въведени през последните 10 години, разшириха обхвата на здравните помощи, предоставяни от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и имаха за цел да повишат нивото на финансиране от държавния бюджет за НЗОК. Въпреки тези постижения, докладът обръща внимание на продължаващите пропуски в здравното покритие.

Близо 15% от населението не е осигурено и има достъп само до няколко публично финансирани здравни услуги. Само хората, които плащат здравноосигурителни вноски, имат достъп до обезщетения от НЗОК. Правителството поема здравното осигуряване само на живеещите в крайна бедност, в резултат на това много хора с ниски доходи са длъжни да плащат вноски, но не могат да си го позволят.

Доплащанията са особено тежки за амбулаторни рецепти, няма изключения от доплащането за много лекарства и няма общ таван на доплащанията. Това е особено вредно, защото хората трябва да плащат част от цената на лечението в България чрез процентно доплащане, а цените на лекарствата са високи в сравнение с други страни от ЕС.

Достъп до здравеопазване за всички

За подобряване на достъпа до здравеопазване и финансова защита политиките трябва да се съсредоточат върху намирането на начини НЗОК да обхване цялото население. Докладът на СЗО подчертава, че санкционирането на хора, които не могат да си позволят да плащат здравноосигурителни вноски, чрез ограничаване на достъпа им до здравни грижи, подкопава напредъка към универсално здравно покритие.

Какви са препоръките на СЗО

- да се гарантира, че НЗОК "покрива" лица, живеещи под прага на бедността, които към момента нямат право на социално подпомагане;

- да се освободят по-бедните домакинства и хората с хронични заболявания от доплащане и да се замени процентното доплащане за амбулаторни лекарства с например малка такса за рецепта;

- да се намалят на цените на лекарствата и да се увеличи на бюджетът за здравеопазване, тъй като публичните разходи за здравеопазване в България все още са ниски, в сравнение с повечето страни от ЕС – 4% от БВП през 2019 г. при средно за ЕС 6%.

СЗО подкрепя страните в преминаването към универсално здравно покритие

Финансовата защита е централна за универсалното здравно покритие, което е в основата на Европейската работна програма, стратегическата рамка на СЗО/Европа. Чрез Службата на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи, СЗО/Европа наблюдава финансовата защита – осигурен достъп до здравеопазване – в над 40 държави.

Финансовата защита е показател за Целите за устойчиво развитие и част от Европейския стълб на социалните права. Офисът на СЗО в Барселона също така предоставя персонализирана техническа помощ на страните за намаляване на незадоволените нужди и финансови затруднения чрез идентифициране и отстраняване на пропуски в покритието.