Прокълнатата неделя на Формула 1: 30 години от смъртта на Айртон Сена

Изминаха 30 години от преждевременната смърт на Айртон Сена по време на Гран при на Сан Марино на 1 май 1994 г., но очарованието от живия бразилски пилот остава почти толкова хипнотизиращо, колкото винаги е било на пистата. Смъртта му на 34 години беше горчива поради преждевременното прекратяване на завладяваща кариера и трагедия, която лиши Формула 1 от един от най-завладяващите герои. Именно заради това онази неделя е позната ката "прокълнатата неделя на Формула 1". Но неговото наследство остава, усеща се силно в спорта и извън него.

Сена караше за Уилямс на Имола. Той вече беше спечелил три титли и беше признат за най-изтъкнатия талант на едно поколение без недостиг на страхотни пилоти. Но 1 май 1994 г. се оказа един от най-катастрофалните уикенди в историята на F1. По време на първата квалификационна сесия в петък неговият колега бразилец Рубенс Барикело претърпя тежък инцидент, който го остави в безсъзнание. След това в квалификацията в събота австриецът Роланд Раценбергер загина, когато катастрофира във Вилньов.

Състезанието продължи независимо от това и в седмата обиколка Сена излезе от Тамбурело, удряйки се в стената със 145 мили в час. Той беше откаран в болница, но малко след това беше обявен за мъртъв. Шокът отекна в спорта.

Британецът Джони Хърбърт се състезаваше за "Лотус" в този ден и познаваше и се състезаваше със Сена от известно време. Още от картинг годините си.

"Неговият набор от умения беше много рядък", казва той, цитиран от The Guardian. "Той имаше тази способност да използва в квалификациите, да ги използва по време на състезание, на мокро или сухо. Имаше тази необичайна способност да извлича най-доброто от оборудването, което имаше, добро или лошо. Това го направи много специален и затова все още говорим за това днес, което е невероятно."

Много се говори за това как Сена прилагаше този талант, че наред с изключителните умения той беше опасно безкомпромисен, спорове около които все още бушуват, но той без съмнение беше уникален и мотивиран човек.

Сид Уоткинс беше лекарят на Формула 1, който го лекуваше през 1994 г. Той написа, че след смъртта на Ратценбергер попитал изнервения Сена защо чувства необходимостта да продължи, че няма какво да доказва.

"Предай се и да отидем на риболов", казал му Уоткинс. Отговорът на Сена обобщава неговия характер и защо, както се проявяваше в шофирането му, той беше толкова завладяващ. "Сид, има някои неща, върху които нямаме контрол", отговорил той. "Не мога да се откажа, трябва да продължа."

Този фокус и решителност му даваха понякога почти ефирно управление на кола. Той имаше принудата да се докаже, не просто да спечели, но и да демонстрира болида, който караше.

"Той винаги се съсредоточаваше изключително много върху шофирането си", казва Хърбърт. "Той имаше своята агресивна страна в колата, но не съм съгласен с хората, които казват, че е бил прекалено агресивен, той просто караше много, много силно. Както казаваше самият той: "Ако има пролука, ще мина". Той имаше тази аура само от хората, които виждаха шлема в огледалата си."

Сена също е пилот, известен отвъд балона на автомобилните състезания, той беше близо до хората, беше твърде човечен. Той беше страстен поддръжник на безопасността на шофьорите, внимателен, грижовен и състрадателен човек, първият, който спира и отива да окаже на помощ на водач след катастрофа, спомня си Хърбърт.

За това говори и създаването на Instituto Ayrton Senna - благотворителна фондация, която той беше обсъдил със сестра си Вивиан точно преди да замине за Имола. Той искал да формализира големите суми пари, които вече тихо даряваше, за да помогне на бедните бразилски деца в образованието. Днес Вивиан е президент на организацията и продължава да харчи десет милиона лири, за да помогне на младежи в неравностойно положение в Бразилия.

И накрая, има пилоти от миналото и бъдещето, за които Сена винаги ще остане вдъхновение. Люис Хамилтън е един от многото от поколението, последвало Сена, което го почита до ден днешен, докато Михаел Шумахер се разплака по време на пресконференция в Монца през 2000 г., когато му беше напомнено, че победата му се е изравнила с 41 победи на Сена. Неговото присъствие се усеща в съвременните шофьори като Шарл Льоклер, който го признава за герой.

Изчезнал, но незабравим. Пилот, на който се възхищаваха както винаги 30 години след един от най-мрачните дни на F1.

"Много се радвам, когато хората гледат кадри Айртон и все още имат усещането, че този човек е бил специален, че чувстват връзка с него дори и днес", казва Хърбърт пред The Guardian. "Прекрасно е, че все още мислим за Айртон по много положителен начин и знаем, че онази квалификационна обиколка на Монако – обиколката на Айртон – все още удивлява хората."