Главоболията на Меркел: Бежанците и Русия

По време на визитата си в Испания германският канцлер ясно набеляза следващата си задача: Европейският съюз трябва изцяло да преразгледа политиката си към бежанците. Руските теми също са в списъка с приоритети, пише Дойче веле.

Когато в средата на август канцлерът Ангела Меркел пристигна за среща със своя испански колега Педро Санчес, ставаше дума може би за най-сложната точка от нейният актуален дневен ред: миграцията към Европа и уреждането на вътрешната миграция в ЕС.

Премиерът на Испания стана първият, който сключи с Германия двустранно споразумение за връщане на нелегалните мигранти. Сега Берлин може в срок до 48 часа да върне обратно в Испания бежанци, които вече са подали молба за убежище на испанска територия. Това двустранно споразумение само потвърждава убедеността на Меркел, че Дъблинският регламент е "нежизнеспособен", което тя заяви по време на посещението си в Испания.

В обкръжение на популисти

Дъблинският регламент, който беше разработен от страните членки на ЕС през 90-те години, по идея трябва да отговори на въпроса коя страна носи отговорност за един или друг бежанец. На практика обаче молбите за убежище не се обработват по предвидения начин, а правата на мигрантите се нарушават.

През 2015 г. и 2016 г. действието на Дъблинския регламент бе частично спряно, защото масовият наплив на бежанци доведе до бюрократична криза и парализа на цялата система за предоставяне на убежище.

Испания заедно с Франция остана една от малкото страни в ЕС, където нито една от популистките партии не влиза в правителството. Това прави страната важен съюзник на Германия. Представители на тази постоянно намаляваща група страни ще се срещнат на 20 август с политиците от управляващите партии с дясна ориентация. На този ден в Австрия ще се състои неофициална среща на върха на ЕС.

Австрия, където в управляващата коалиция влизат консерваторите от Австрийската народна партия (АНП) и десните популисти от Австрийската партия на свободата (АПС), сега е ротационен председател на Съвета на ЕС. Австрия е и една от европейските страни, която води изключително твърда миграционна политика. За Меркел и Санчес участието в срещата на върха може да стане пътуване до бърлогата на лъва, където ще трябва да убеждават останалите правителства за необходимостта от нови споразумения със страни като Мароко и Либия, откъдето пристигат много много мигранти. Тези страни очакват допълнителна подкрепа от ЕС, за да възпрепятстват по-нататъшното бягство на хора към Европа.

Сложният разговор с Русия

В списъка от нерешени проблеми на Меркел обаче има и още един, от съвсем различно естество: отношенията с Русия. В събота, на 18 август, руският президент Владимир Путин ще пристигне в Германия. Той ще се срещне с канцлера Меркел в замъка Мезеберг - резиденцията на германското правителство в Бранденбург, само три месеца след последната визита на Меркел в Сочи.

Възможните теми за обсъждане са предостатъчно. По много въпроси между Германия и Русия съществуват сериозни разногласия, този разрив е особено забележим по отношение на конфликтите в Сирия и Украйна.

Германия заедно с Франция се опитва да действа като посредник между украинското правителство и проруските сепаратисти, които контролират източната част на Украйна. Своя принос се старае да даде и ООН, водейки преговори за прекратяване на огъня. От началото на въоръжения конфликт в Украйна през ноември 2013 г. са загинали вече почти 10 000 души. Отворен обаче остава въпросът, как ООН може да контролира спазването на примирието.

Войната в Сирия ще е тема на следващата среща на върха, която ще се състои по инициатива на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган на 7 септември в Истанбул. Франция и Русия също ще вземат участие в нея. Путин е един от най-важните съюзници на сирийския президент Башар Асад, затова най-вероятно ще има ключова роля в тази среща.

И още една, свързана с Русия сложна тема, която продължава да създава главоболия за Меркел: газопроводът "Северен поток - 2" с дължина 1200 километра, по който се планират директни доставки на руски газ в Германия.
Този инфраструктурен проект продължава да предизвиква доста политически спорове. Критиците му заявяват, че по този начин Германия изпада в зависимост от руския газ и освен това оставя на произвола на съдбата своите източноевропейски партньори, най-вече Полша и Украйна, през чиято територия досега минаваха доставките на газ.

Американският президент Доналд Тръмп написа в Тwitter, че това, видите ли, било несправедливо: Германия, намираща се под защитата на американски войски, да сключва икономически сделки с Русия. Но това не е толкова изненадващо, защото САЩ, разбира се, на драго сърце биха продавали на Германия втечнен природен газ собствено производство.

/БТА/