НАТО и ЕС се провалиха, не намериха смислен изход за Украйна

В лицето на Владимир Путин ние виждаме срещу себе си един лидер, който като че ли не търси истинско споразумение, каза политологът Христо Панчугов в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.

Надявам се санкциите да сработят, да са добре прицелени и да са с ясен адресат. Единствената възможност апетитът на Путин да бъде спрян е "ако хората, близки до Путин, усетят санкциите върху собствения си джоб", каза гостът. "Всичко това е свързано с допускането, че Путин е рационален играч. Ако обаче това не е така, ако виждаме един вече излязъл от равновесие политически лидер, който се води от дневен ред, различен от рационалния подход в международните отношения, тогава потенциалните проблеми са доста сериозни".

"Големият въпрос е каква е крайната цел на това, което виждаме. От стратегическа гледна точка логичното допускане би било търсенето на независимост на тези две територии и създаването на буферна зона пред разширяването на НАТО. Политически обаче Путин не иска това. Това, което чухме в неговата реч, беше искане НАТО да се изтегли дори от територии, в които вече е. Не просто да спре разширяването на Алианса. Това, освен странно, е и неизпълнимо условие", допълни Панчугов.

Освен пряката опасност за България, свързана със зависимостта ни от руски газ, конфликтът в Украйна създава редица други опасности, сред които нестабилност, несигурност и възможен конфликт в Черно море, каза той.

"Ако Путин е способен да наруши споразуменията в Минск и преди това споразумението за независима Украйна, той може ли да наруши Конвенцията "Монтрьо" и въобще начина, по който се регулира достъпът през проливите на военни съдове в Черно море. Може да се наруши балансът на силите в Черно море и да се съживят всички други, съществуващи към този момент конфликти в този регион - Нагорни Карабах, съответно конфликта между Азербайджан и Турция. Може да се изостри в съвсем друг аспект регионалната сигурност, подчерта гостът. "Това са потенциални ефекти от наблюдаваното в Украйна и те не трябва да бъдат допускани".

Според него посланието на Путин изразява огромното разочарование на руснаците от начина, по който Русия функционираше през 90-те и началото на новото хилядолетие. Еднополярният свят, доминиран от САЩ, в международните отношение, изтри до голяма степен блясъка на Русия. Посланието, което Путин отправи бе насочено изцяло към имперското минало на Русия и оттам идва сантиментът към Украйна.

Сигнал за връщане на Русия на международната сцена има отдавна - конфликтът в Грузия, след това намесата на Русия в Сирия и начинът, по който западните съюзници позволиха конфликтът в Сирия да се превърне в преразпределение на силите на влияние в Близкия Изток между трима диктатори - Путин, Ердоган и президента на Иран.

"НАТО и ЕС се провалиха в това да намерят смислен изход от ситуацията в Украйна и създавоха едно статукво, в която Путин започна да се чувства все по-комфортно. Във вакуумът, който американската политика остави в последните няколко десетилетия, Путин се намести. При това доста успешно, тествайки граници и разширявайки тези граници все повече и повече", каза още Панчугов

Основен въпрос е дали танковете ще стигнат до Донецк и Луганск, или ще продължат навътре в Украйна. До този момент нямаше основателна причина и за това, което се случва в момента, добави събеседникът. По думите му това, което се случва в момента, е "от огромна стратегическа загуба за Русия". "По същество Путин се ангажира за пореден път с две републики, които в икономическо и политическо отношение са изключително нестабилни, населението е много бедно. От стратегическа гледна точка, извън разширяването на НАТО, това не носи нищо на Русия, но рискува огромни икономически санкции. Ще видим точно какви ще бъдат те", смята политоллогът.

Според него това, което наблюдавахме през последните две седмици, е изключително неадекватна реакция на западните лидери, включително и липса на лидерство. Посещенията на Макрон в Русия, начинът, по който той се зае да играе ролята на посредник между Путин и Байдън, организирайки срещи. Всичко това е доста несериозен подход към една изключително сериозна ситуация.

"Беше изключително важно да видим една твърда и единна позиция на западните лидери, особено на ниво ЕС, дори да приемем, че в НАТО такава не е била възможна. Можеше поне координирано Франция и Германия да се откажат от своята амбивалентна позиция".

"Начинът, по който бяха заявени исканията на Русия, беше откровена провокация и западните лидери мигнаха, което отвори посоката, в която Путин намества руската външна политика в Украйна", каза още политологът. "От тази гледна точка сме на етап, в който вече нямаме избор. Западните лидери трябва да намерят единна позиция и да бъдат достатъчно категорични в действията си, за да предотвратят по-нататъшна инвазия в Украйна. Това е добра новина. Вече няма накъде да се варира. Много ще е трудно оттук нататък да бъде намерено дипломатическо решение. Необходимо е да се поставят ясни граници".

"Системният проблем е, че изправени пред криза, и НАТО, и ЕС се оказаха за пореден път изключително неподготвени. Югославия и кризата в Косово беше един подобен случай, в който липсваха, и капацитет, и инструменти, и политическа идея как може подобна криза да бъде решена. Десетилетия по-късно ние виждаме абсолютно същото", каза още гостът.

Съществува ли заплаха за Литва, Латвия и Естония? Стои ли на дневен ред Грузия, където "ситуацията е абсолютно същата" като в Украйна?  Защо е от ключово значение Китай да бъде привлечен за съюзник и партньор на НАТО и ЕС? Могат ли икономически санкции срещу Русия да я поставят в толкова тежка изолация, че "историята да превърти своето колело и да се повторят събитията и фалитът на държавата от 1989 - 1990 година"? Работят ли санкциите спрямо Русия - какъв е опитът досега? Могат ли да се правят паралели между поведението на Русия спрямо Украйна и Китай спрямо Тайван? Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria