Петрол, газ, суровини - все още са извън битката за Украйна

В 24-те часа след като Владимир Путин подписа указa за признаване на две отцепили се украински територии, Европейският съюз, Великобритания и САЩ закупиха общо 3,5 милиона барела руски петрол и рафинирани продукти на стойност над 350 милиона долара по текущи цени. На всичкото отгоре Западът вероятно купи още 250 милиона долара руски природен газ, плюс десетки милиони долари алуминий, въглища, никел, титан, злато и други стоки. Общо сметката вероятно надхвърли 700 милиона долара.

И това е начинът, по който ще бъде - поне засега. САЩ и техните европейски съюзници ще продължат да купуват руски природни ресурси и Москва най-вероятно ще продължи да ги доставя, въпреки най-голямата политическа криза между бившите съперници от Студената война след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., пише Хавиер Блас в свой анализ за Bloomberg.

И двете страни са наясно с противоречията. Западът знае, че стоките са дойна крава за Путин, като подхранват имперските му амбиции до голяма степен, благодарение на свръхвисоките цени на петрола и газа, но съюзниците също са наясно с икономическата самоувреждане от намаляването на вноса до нула. От своя страна Кремъл може да се изкуши да "въоръжи" своите природни ресурси - което може да предизвика прекъсване на електрозахранването в Европа. Но също така знае, че износът на стоки е неговата собствена икономическа спасителна линия.

Това е версията на пазара на стоки на доктрината на Студената война за "взаимно гарантирано унищожение" или MAD (mutual assured destruction).

С други противници - да речем Иран или Венецуела - Белият дом по-бързо използва петрола като геополитически инструмент. В резултат на това и Техеран, и Каракас не могат да продават петрол легално на световните пазари, не само в САЩ. Въпреки това Русия остава свободна да доставя своя петрол в Америка; и Великобритания продължава да купува и руски дизел.

В този момент нито Москва, нито САЩ и нейните съюзници имат икономически, политически или военен интерес да въоръжават нефта, газа и други природни ресурси. Трябва обаче да подчертая „засега“. Първоначалният кръг от западни санкции - и реакцията на Кремъл - бяха отражение на тази позиция.

Европейският съюз и Великобритания наложиха санкции срещу пет средни руски банки, обвинявайки ги, че помагат на кампанията на Кремъл. Но те оставиха недокоснати трите държавни гигантски кредитора, които са ключови за търговията със стоки: VTB, Sberbank и Gazprombank. Путин направи същото, като каза на индустриална конференция - ден след признаването на отцепилите се региони - че Русия планира "непрекъснати доставки" на природен газ на световните пазари.

Страховете Кремъл да прекъсне доставките на газ остават просто това: страхове. Всякакви военни проблеми оставаха ограничени до двете отцепили се територии, които са далеч от големите руски петролни и газопроводи, които пресичат Украйна от изток на запад: "Дружба", "Союз", "Прогрес" и "Братство". Компанията, която оперира газопроводната мрежа на Украйна, написа: „Keep Calm & Transit Gas“.

Със започването на активни военни действия днес, ситуацията не изглежда променена по отношение на доставките.

Най-голямата жертва е "Северен поток 2" (СП2), подкрепяният от Кремъл газопровод, свързващ Русия директно с Германия под Балтийско море. Берлин спря процеса на административно одобрение за газопровода, като на практика замрази проекта. Показателно е обаче, че тя не наложи санкции на самия газопровод. Берлин не предприе никакви действия по сестринския газопровод на СП2, "Северен поток 1", който следва точно същия маршрут и изпомпва газ от няколко години.

Въпреки че "Северен поток 2" бе цел за много политици, значението му е по-скоро в дипломацията, отколкото на енергийния пазар. За Берлин спирането на проекта изпраща сигнал до Кремъл, без да засяга текущите доставки на природен газ в Германия. От своя страна Москва не се нуждае от СП2, ако другият тръбопровод е на пълен капацитет. Всъщност "Газпром", руският държавен газов гигант, не е изпратил нито една молекула газ през другия си тръбопровод - "Ямал-Европа", който пресича Беларус и Полша - от края на декември.

Скоро може да видим, че "Газпром" увеличава доставките на газ за Германия и останалата част от Европа. Текущите спот цени на газа са по-високи от средните за февруари до момента, ситуация, която може да накара европейските комунални услуги да увеличат максимално своите договори за доставка на "Газпром" от 1 март. Ако случаят е такъв, Европа може да види иронична ситуация: едновременно по-високо политическо напрежение и по-големи потоци на руски газ.

Това е още един знак, че и двете страни имат интерес да държат стоките извън битката - засега.

Хавиер Блас отразява пазарите на енергия и суровини. Преди това е бил редактор за пазара на суровини във Financial Times и е съавтор на "The World for Sale: Money, Power, and the Traders Who Barter the Earth’s Resources", съобщава Bloomberg TV Bulgaria