Фикс идеята на Путин - да издигне величието на Русия на всяка цена

За Владимир Путин утвърждаването на руското величие в световния ред е фикс идея и неговата инвазия, целяща да подчини Украйна, трябваше да бъде кулминацията на близо четвърт век усилия.

Колко далече е сега 2000 г., когато 47-годишният мъж с оплешивяващо чело и пронизващи очи влиза в Кремъл, заменяйки болния Борис Елцин и обещавайки приятелство и сътрудничество със Запада.

Американският президент Джордж Буш-младши поздравява "забележителния лидер", германският канцлер Герхард Шрьодер и италианският премиер Силвио Берлускони стават негови приятели. И всичко това въпреки репресиите срещу медиите, въпреки ексцесиите в Чечения.
Две десетилетия по-късно Джо Байдън - петият американски президент от епохата на Путин - вижда в него "убиец" още преди инвазията в Украйна, докато се натрупват санкции и двустранни спорове.

Напротив, популярността му в Русия е безупречна. Неговите сънародници признават относителния си просперитет и връщането на Москва в клуба на великите сили.

Да удариш първи

Путин изгражда вертикала на властта, подхранвана от корупция според неговите противници, разчитайки на богати помощници като братята Ротенберг или Евгений Пригожин - спорна фигура, организатор на страховитите войници в сянка от частната военна компания "Вагнер", които действат по целия свят, за да затвърдят руското влияние.

Референдум, организиран в разгара на пандемията, му дава право да остане в Кремъл до 2036 г., когато трябва да е на 84 години, докато опозицията бива унищожена, а основният му противник Алексей Навални е изпратен в затвора, след като е отровен.

За Путин, както и за много руснаци от неговото поколение, разпадът на Съветския съюз и на сферата му на влияние остава обида, която трябва да бъде поправена. Като офицер от КГБ в Източна Германия по това време той може да види поражението от първа ръка.

Бедността става реалност в Русия, контрастирайки с процъфтяването на Запада. Години по-късно Путин ще разкаже, че е бил принуден, подобно на много свои сънародници, да работи нелегално като таксиджия.

Това, което го убеждава, че краят на СССР е „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век“, и това, което подхранва желанието за реванш срещу НАТО и Европейския съюз, е, че те се разширяват с приемането на бившите членове на съветския блок.

Убеден, че Западът се стреми да превърне Русия в свой васал, неговата мисия става да спре това, а Украйна е червената линия. За Путин прозападната революция от 2014 г. в Киев е последната капка, преврат, извършен от антируските екстремисти и инспириран от Вашингтон.

Стъписвайки Запада, той анексира украински Крим, след което запалва фитила на сепаратисткия конфликт в Донбас. След това на 24 февруари 2022 г., обвинил Украйна в геноцид в този рускоезичен регион, той изпраща танковете си в своята съседка, за първи път в Европа от 1939 г. насам.

През 2015 г. роденият в работническо семейство в Ленинград и притежател на черен колан по джудо Путин обобщи своята философия: „Ако боят е неизбежен, трябва да удариш пръв.“

„Според него ... ако тази война в Украйна или за Украйна бъде загубена, тогава руската държава скоро вече няма да съществува“, каза Татяна Становая, която ръководи аналитичния център R.Politik.

Операцията трябваше да бъде забележителен успех благодарение на модернизирана след 22 години управление на Путин армия и командване, калено от успехите си в Сирия.

Проядена от корупция и изненадана от решителните украинци, Москва обаче трябваше да се откаже от превземането на Киев през пролетта. Завладяването на Източна и Южна Украйна се оказа скъпо в човешки загуби и боеприпаси, докато Киев събираше военна помощ от Запада.

Есента стана синоним на повсеместно отстъпление. Провалът стана очевиден, когато на 21 септември Владимир Путин издаде указ за мобилизирането на стотици хиляди резервисти, следователно цивилни, разпоредено от президента, който в продължение на две десетилетия се представяше за гарант на стабилна и мирна Русия.

Икономически под тежестта на санкции страната е откъсната от международните финанси и съвременни технологии.

Дипломатически изолацията е очевидна. Доста символично беше, че Путин не бе поканен на погребението на кралица Елизабет Втора, наред със севернокорейския лидер Ким Чен Ун или сирийския президент Башар Асад.

"Лош край"

Междувременно десетки хиляди руснаци, може би и стотици хиляди, бягат от мобилизация и репресии.

На Запад някои говорят за „отклонения“ на руския президент, след като той прекара две години до голяма степен откъснат от света, за да се предпази от КОВИД-19.

Няколко дни преди началото на офанзивата френският президент Еманюел Макрон изрази тревога от един „по-рязък, по-изолиран Путин, който е изпаднал в някакъв вид отклонение както от идеологическа гледна точка, така и от гледна точка на сигурността“.

Той вече не е този президент, който язди гол до кръста в тайгата или се е гмурка в езерото Байкал с батискаф, а такъв, който седи на метри от гостите си, в края на гигантска маса.

По телевизията той отправя яростни нападки срещу Запада, по думите му, потънал в морален упадък и разяждан от либерални идеи и ЛГБТ движението. В края на септември той съзря в Запада настъпването на "чист и твърд сатанизъм".

„(Еманюел) Макрон или (Олаф) Шолц трябва да подбират думите си, Владимир Владимирович – не. Той казва каквото мисли, прави каквото си иска“, отбелязва независимият руски политолог Константин Калачов и добавя: „Той има пълна свобода, вече нищо не го задържа.“

Със същата убеденост Путин повтаря, че Украйна не е отделна нация, че нейната независимост е лош обрат в историята. В унисон с тази логика на 30 септември той обяви анексирането на четири допълнителни украински региона, макар че армията му търпи неуспехи там.

„Победата ще бъде наша“, провикна се Путин към множеството, събрало се на Червения площад.

„Той наистина се смята за обединител на руските земи. И от моя гледна точка това може да свърши зле“, коментира анализаторката Татяна Становая.

Колко остава оттам до ядрен удар? „Това не е блъф“, каза самият Путин.

(БТА)