Игрите на диктаторите: Ердоган не се притеснява да унижава Путин

Турският президент флиртува с Кремъл само когато му е угодно. Ердоган е майстор в изпращането на сигнали към Кремъл, търсейки стратегически отстъпки от Путин, пише Иван Преображенски в материал за Дойче веле.

Предстоящото посещение на Владимир Путин в Турция е широко обсъждана тема в Русия. Обсъждат я и официални лица.Първоначално Сергей Шойгу заяви, че руският президент е готов да се съгласи с предложението на турския лидер Реджеп Ердоган да се сключи споразумение с Украйна за ненападение върху енергийната инфраструктура.

След това медиите съобщиха, че Путин уж е поискал, но не е получил кортеж от изтребители, които да придружават самолета му. Накрая говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви, че отложеното с две години посещение на неговия ръководител в Турция ще се състои, „когато подготовката бъде завършена“. И тя изглежда е вече завършена, но не по начина, по който Москва искаше, защото по-рано тази седмица турският лидер Ердоган заяви, че справедливостта изисква Крим да бъде върнат на Украйна.

Игрите на диктаторите

От началото на руската военна агресия срещу Украйна Турция успешно балансира между агресора и жертвата, търгувайки изгодно и с двете страни и използвайки сложната ситуация, за да увеличи влиянието си в Южен Кавказ и Черноморския регион. Ердоган успя да реши проблема с Нагорни Карабах и да го постави под контрола на Азербайджан. Едва в края на юли турският президент призна прякото участие на Турция във втората война в региона на Нагорни Карабах.

Сега, заедно с Путин и азербайджанския авторитарен владетел Илхам Алиев, Ердоган прокарва идеята за транзитен коридор през арменската провинция Сюник. Този маршрут би я откъснал от Иран и на практика ще блокира един от потенциалните канали за контрабанда в условията на санкции. Неслучайно Техеран се противопостави категорично на идеята и дори директно предупреди Москва, че няма да  приеме такъв транзитен коридор.

И проблемът с руския газ

По всичко личи, че иранците са съюзници на Путин във войната му срещу Украйна. Въпреки че отричат прякото си участие, те снабдяват Русия с ракети. Точно сега Кремъл не бива да дразни своя съюзник, но въпреки това продължава да оказва натиск върху арменския министър-председател Никол Пашинян да сключи мир при условията на Азербайджан, което изисква промяна на арменската конституция, както и да се отвори Сюникският коридор. И е трудно да се разбере дали Путин смята, че организирането на потока от стоки през Турция и по-нататък през Армения е толкова важно за Русия, или най-важното за него е да помогне на Ердоган.

Освен това Русия и Турция ги свързва проблемът за доставките на руски газ за Европейския съюз (ЕС). Тук те са „съмишленици“, макар че Ердоган, разбира се, има по-голяма изгода. Ако транзитът през Украйна спре от 2025 г., както се очаква, трасето през Турция ще остане последният функциониращ тръбопровод, по който руски газ ще стига до Централна Европа. Да не говорим за това, че въпреки мълчаливата съпротива на ЕС руският „Росатом“ успешно изгражда атомната електроцентрала „Аккую“ в Турция.

Без „специален режим“ за Путин

Въпреки всички тези връзки Ердоган с класическия маниер на авторитарен лидер не се притеснява да унизи руския лидер, когато му се удаде удобен случай. Ако се вярва на съобщенията в пресата, Путин е настоявал самолетът му да бъде ескортиран от руски изтребители, опасявайки се от възможен украински обстрел. Но Ердоган му напомня по много елегантен начин, че Турция е членка на НАТО.

Турският президент флиртува с Кремъл само когато му е угодно. На руснаците явно е било съобщено, че Турция не може да допусне техни изтребители, защото противовъздушната отбрана на НАТО може да ги приеме за военни цели – един не съвсем деликатен намек, че на турската противовъздушна отбрана вече ѝ се е налагало да сваля руски военни самолети.

Путин няма инструменти да принуди Ердоган

Ердоган чака посещението на Путин от две години и явно е готов да чака и още. Авторитарните алфа-мъжкари играят обичайните си игри, опитвайки се да се надхитрят по всякакъв начин, защото в техния свят  от това зависи изходът от преговорите. И, подозирам, че те дори изпитват някакво удоволствие от това съревнование.

Това обаче не променя главното. Ердоган с удоволствие си сътрудничи с Путин, но изглежда, че от него се очаква да го посети или в ролята на послушен „номер две“ в Южен Кавказ, или поне с проект за мирен договор с Украйна. Другите варианти не са достатъчно благоприятни за Ердоган, а Путин така и няма инструменти, с които да принуди турския лидер да играе по правилата на Кремъл.