Г-20 намалява подкрепата си за Украйна

Най-големите икономики в света сигнализираха за отслабване на подкрепата за Украйна, издавайки съвместна декларация, която разводнява предварително договорените критики за войната на Русия срещу страната и включва само широко позоваване на „човешкото страдание“, причинено от 1000-дневната инвазия на Москва, пише Financial Times.

Изявлението на лидерите на групата на Г-20 от развитите икономики, които за втора година отказаха да излязат с категорично осъждане на нахлуването на Москва, дойде в момент, когато президентът на Украйна Володимир Зеленски беше подложен на засилен натиск от някои западни съюзници да обмисли мирни преговори въпреки руските войски заема около една пета от територията на страната.

Този натиск дойде отчасти и в очакване на втория мандат на Доналд Тръмп след президентските избори в САЩ по-рано този месец. Тръмп обеща да прекрати войната възможно най-скоро и заплаши да прекрати американската военна помощ за Киев, ако Украйна не се съгласи на преговори с Русия.

На среща в Рио де Жанейро Г-20, която включва лидерите на критични съюзници на Украйна като САЩ, Обединеното кралство, Франция и Германия, се споразумяха за изявление в понеделник, в което се посочват „негативните допълнителни въздействия на войната“ и приветстват „инициативи, които подкрепят всеобхватен, справедлив и траен мир”.

За разлика от документа, изготвен от миналогодишната среща на върха на Г-20 в Ню Делхи, тазгодишното комюнике не включваше осъждане на ядрените заплахи, свързани с Украйна, искане за прекратяване на атаките срещу хранителната и енергийната инфраструктура или фразата: „Днешната ера не трябва да бъде на войната.”

Всички те бяха рекламирани от западните сили миналата година като дипломатически критики към Москва.
Документът от Рио включва само един параграф, посветен на войната в Украйна, в сравнение със седем параграфа в изявлението от Ню Делхи.

Преговорите за Украйна и конфликта в Близкия изток бяха оставени до последните дни преди срещата на върха, отражение на голямата пропаст между западните членове на групата и държави като Русия, Китай и други развиващи се страни с тесни връзки с Москва.

Някои европейски делегации настояваха за по-строги формулировки, осъждащи Русия след огромна атака с ракети и дронове в неделя, която удари цивилни украински цели, но в крайна сметка се отказаха от това искане поради опасения, че то може да провали цялото съвместно изявление. „Езикът не е достатъчно силен, няма нищо за последните атаки“, каза европейски дипломат в Рио, пожелал анонимност. „Но никой не искаше да натиска твърде далеч, иначе щеше да е битка и нямаше да има изявление.“

Централните аспекти на комюникето включват призиви за ефективно данъчно облагане на свръхбогатите , мерки за облекчаване на бедността, прекратяване на огъня в Газа и реформа на Съвета за сигурност на ООН, основни приоритети на страната домакин Бразилия и нейния президент Луис Инасио Лула да Силва.

Изявлението беше издадено от името на всички членове на Г-20 въпреки възраженията на президента на Аржентина Хавиер Милей, десен либертарианец и почитател на Тръмп, който публикува изявление, което се прицели в няколко елемента, включително държавна намеса за борба с глада. Декларацията също така повтори миналогодишното искане финансирането за климата да се увеличи от милиарди до трилиони долари.

Липсата на препратка към прехода от изкопаеми горива обаче беше критикувана от някои дипломати на климатичната конференция на COP, която се проведе тази седмица в Баку, Азербайджан.