Гениите, които държат децата си далеч от технологиите

Те създават технологиите и приложенията, които цял свят използва. Те са техническите експерти, на чието място искат да са много хора. Те са гениите от Силиконовата долина. Но днес, макар да са дали на света технологиите, които всички използват 24 часа в денонощието, те искат да ги отнемат от собствените си деца.

Според Пиер Лаурън креативността у децата не се възпитава пред екрана. Трите му деца ходят в частно училище в Силиконовата долина, където той е технологичен експерт.

"Там децата се учат да създават и правят неща, които не можеш да научиш от едно плоско стъкло. Трябва да работиш с всичките си сетива, да можеш храниш мозъка с всичко, което имаш“, твърди Лаурън пред BBC.

Подобно на него, Вижай Кодури забранява технологиите, които произвежда, за своите две деца. Те нямат собствени мобилни телефони и могат да играят онлайн игри само веднъж седмично и то за няколко минути.

Дали заради опита от първа ръка, който получават от работата си или защото виждат нездравословните начини за реклама и пристрастяване към технологиите, тези експерти формират новото поколение родители в Силиконовата долина – такива, които осъзнават, че децата им няма да развият самостоятелното си мислене или дългосрочното внимание, ако по цял ден са пред екрана.

Според Мърив Лапус обаче проблемът не е чак толкова сериозен.

"Да, те могат и да разсейват децата, но със сигурност им помагат да се подготвят за истинския свят, който безспорно изисква използване на технологии“, казва той пред BBC.

Но Мървив не е технологичен експерт, а социолог, който е прекарал десетилетия в изучаването на това как новите технологии могат да допринесат в развитието на децата и да направят класните стаи по-забавни.

Той признава, че времето, което малчуганите прекарват пред екрана, трябва да се намали.

"Не казвам, че трябва да премахнем технологията и да заявим, че никога през живота си няма да използваме компютър. Не е там въпросът. По-скоро, когато най-накрая технологиите станат част от живота ни, трябва да е на възраст, в която осъзнаваме какво е полезно за нас и какво не е“, твърди Лаурън.