Футболната война: Как един гол даде повод за истинска война

Годината е 1969. Хондурас и Ел Салвадор водят ожесточена 4-дневна война, която отнема хиляди животи. Война, която и до ден днешен е позната като "Футболната война".

Резултатът на мача в края на 90-те минути е 2:2. Стадион Ацтека в Мексико сити е домакин на третата среща между Хондурас и Ел Салвадор. Залогът е висок: Квалификация за световното първенство в Мексико. Нито една от двете страни не е участвала преди това на Мондиал.

Решителният мач влиза в 11-тата си минута от продължението. Маурицио Родригез от Ел Салвадор успява да вкара гол.

"Когато вкарах си помислих, че не е възможно с толкова малко останало време да им позволим да изравнят. Бях сигурен, че ще спечелим с този гол", спомня си Родригез 50 г. след решителния мач.

Ел Салвадор печели с 3:2. Футболистите си стискат ръцете, прегръщат се и напускат полето.

В рамките на три седмици обаче техните страни са във война.

Ел Салвадор е малка страна с население от 3 млн. в края на 60-те години на миналия век. По-голямата част от обработваемите земи в страната са притежавани от елита, а бедните фермери се задоволяват с остатъците. В съседен Хондурас ситуацията е подобна, но площта на страната е 5 пъти по-голяма, а населението - по-малко.

И така салвадорци често изоставят родината си и се отправят към Хондурас, където работят в американските корпорации. Към 1969 г. 300 000 салвадорци живеят в Хондурас.

Спорните гранични територии и диспут за морските териотрии не помогнал особено на ситуацията.

По същото време в Салвадор започнали да се завръщат много от емигрантите и правителството изнемогвало. Големите собственици на земята пък призовавали за военни действия.

В тази обстановка двата отбора се срещат на футболното игрище.

В Латинска Америка страстите винаги са нажежени, а що се отнася до футбола - той се приема почти толкова сериозно, колкото и религията. За добро или лошо.

Така футболистите излезли на полето, с мисълта, че те трябва да спечелят този мач - от патриотичен дълг.

"Онова, което не знаехме, е значението на тази победа и историческата важност на този гол - че той ще бъде използван като символ на война", разказва пред BBC Родригез.

Малко преди мача да започне, на 27 юни 1969 г., Ел Салвадор къса дипломатическите си отношения с Хондурас.

В денят след мача американската информационна агенция публикува статия със заглавие "Футболната война" е спечелена от Ел Салвадор с 3:2". В статията се казва, че 1700 мексикански полицаи охранявали мача, за да предотвратят насилие на стадиона. Салвадорците скандирали "убийци, убийци" от скамейките.

Печелившият гол, който Родригез вкарва, се оказва началото на една война, прави си равносметка самият той. "Но войната щеше да почне с или без този гол", обяснява футболистът пред BBC.

Въпреки това три дни преди третата среща в Мексико сити, правителството на Салвадор издава резолюция, с която обяснява покачването на напрежението с Хондурас с "резултата от последните международни футболни мачове".

И така, няколко седмици след мача, армията на Салвадор нахлува в Хондурас. Страната е подпомогната от диктатора на Никарагуа Анастасио Сомоза, но дори и с неговата помощ Хондурас не може да отстои на салвадорската армия.

В страх, че столицата ще падне, Хондурас се обръща за помощ към САЩ. Примирието е бързо договорено и 4 дни по-късно войната е приключила.

"За мен този гол винаги ще бъде извор на спортна гордост", казва днес 73-годишният Родригез. "Сигурен съм, че политиците и властите използваха нашата спортна победа, за да излъскат имиджа на Ел Салвадор."

Независимо от войната обаче, футболистът е категоричен: Всички на полето са имали уважение един към друг.

"Нито за хондураските играчи, нито за нас мачът беше между врагове, а само между спортни съперници", заключава футболистът.