Защо Путин е несменяем, има ли Русия алтернатива на управлението му?

В началото той беше по-скоро "Анти-Елцин":  значително по-млад от все още управляващия президент, изпълнен с енергия, уверен в публичните си изяви, враг на водката. Преди 20 години новоизбраният тогава министър-председател Владимир Путин, който малко след това стана и президент, вдъхна ново самочувствие на своите дълбоко обезверени сънародници. А те бяха обезверени, защото през 90-те години на миналия век демократичните реформи в страната се провалиха, в Кавказ бушуваше гражданска война, а държавата беше в икономически нокаут.

Новият човек в Кремъл извади късмет. Цените на суровините тръгнаха нагоре, а това вля милиарди в руската държавна каса, пише в свой анализ Дойче веле. Путин започна да инвестира в икономиката и да изплаща външните дългове, предприе и поход срещу бедността. С желязна ръка той тури край на войната в Чечения, а гласът на Русия отново отчетливо отекна на международната сцена.

С верен усет за копнежите на руснаците

В своя кръстоносен поход към възвръщане на имперското величие Кремъл се превърна в покровител на диктаторите и в заплаха за онези съседи на Русия, у които Путин съзира най-голямата опасност: демокрацията, коментира ФАЦ.

От всичко това Владимир Путин извлича дивиденти и до ден-днешен. Той има много тънък усет за копнежа на много руснаци по стабилност и имперско величие. Междувременно Путин уверено влезе в ролята на опитен държавник, който със сигурна ръка навигира руския кораб през всички съвременни бури и напук на насрещния Западен вятър. Той обещава на своите сънародници точно онова, което те искат да чуят: повече пари благодарение на нарастващите заплати, и все повече социални помощи. Макар и да не спазва тези свои обещания, много хора, особено от по-възрастните поколения, го преглъщат, защото не виждат никаква алтернатива на Путин.

Но все повече млади хора мислят другояче. Те живеят в един свят, който се променя със скоростта на светлината. Само в Кремъл всичко си остава така, както е било открай време. И Путин е самото въплъщение на принципа "всичко по старому". Той твърди, че и до ден-днешен няма смартфон – как при това положение новите поколения биха могли да се идентифицират с него?

Стабилността, която толкова харесват по-възрастните, според по-младите, е просто Путиновото вкопчване във властта. Днешните млади хора едва ли могат да харесат политик като него, който твърди, че промените в климати имали дори предимства. Много ученици и студенти в Русия огласяват презрението си към корумпираните политици, подкупните прокурори и съдии, ненаситните олигарси. Навремето на това му викаха "гласност"…

Второто ключово понятие от епохата на Горбачов беше "перестройка". Днес обаче, поне засега, едва ли можем да очакваме нейно ново издание. Тъй наречените "силовики", тоест старите кадри от службите за сигурност, няма току-така да сдадат властта си. Камо ли пък на някакви си мирни демонстранти. И системата "Путин" ще продължи да си функционира: изборите се фалшифицират, медиите се цензурират, инакомислещите се преследват. А руското общество продължава опасно да се поляризира.

Един президент, който все повече поляризира

Колкото по-дълго Путин остава на власт, толкова по-голям обществен раздор възниква около неговата личност. Милиони руснаци ще продължат да му се възхищават като на президента, който съумя да разшири влиянието на Русия в Украйна, Грузия, пък и другаде. Политически реакционери по цял свят (и в Германия, впрочем) виждат в негово лице светъл пример за това как се възстановява "националното величие". И обратно - либералните демократи както в Русия, така и в чужбина, изцяло отхвърлят Кремълския господар. И вече чакат времената след Путин.

Но дотогава може още доста вода да изтече. Макар и да  изминаха 20 години, откакто е във властта, още е рано да се правят равносметки. Сегашният мандат на Путин приключва през 2024 година, а засега той не казва дали иска да управлява и след това.

И все пак: този Путин, когото виждаме днес, не е онзи политик отпреди 20 години. Навремето той ратуваше за партньорство със Запада. Днес обаче громи световния ред, наложен от САЩ. Така, рамо до рамо с авторитарни властници в Китай и Иран, Путин създава повече несигурност. И то за всички народи, включително и за руснаците.