Противоречията в Израел: Трябва да сме светлина, а държим меч!

Близкият Изток винаги е бил барутен погреб, заплашващ да взриви световния мир. Последните седмици конфликтите там отново се заплитат – Турция започна военна операция в Сирия, нападението над най-голямото нефтено находище в Саудитска Арабия, в Иран протестират... На този фон през септември в Израел за втори път се проведоха избори, след като страната не можа да състави правителство през пролетта.

Харесвана или мразена държавата Израел е фактор в региона, с който световните политици се съобразяват. Dnes.bg ви представя разказ за живота в тази млада модерна държава, видян през очите на една руска еврейка - историчката Керън Бен Ор.

Израел е страна с много противоречия, страна на крайности и тук се живее трудно, разказва Керън.

Тя е родена в Украйна, руското й име е Светлана, преди 30 години решава да се върне в родината на дедите си. В Украйна Светлана е библиотекар, но в Израел продължава да учи - завършва история, курсове за екскурзовод, води групи по Светите места.

Историята на нашия народ е тежка, пълна със страдание, гонение, но не трябва да се забравя, че между древния и съвременния Израел има връзка. Евреите са живели извън земите си много години, но винаги в тях е горял огънят - да се приберат в родината си и всяка година на Пасха те са си пожелавали: "Следващата година в Ерусалим!“.

В края на 19 в. се появяват първите опити за тяхното връщане. Първоначално е било сред религиозните евреи, след това към него се присъединяват и нерелигиозни евреи, а техен визионер става журналистът Теодор Херцел.

Времето на Наполеон е своеобразно Просвещение за евреите. Дотогава те са изключително религиозни, в държавите, където са приети – Италия, Франция, Англия, винаги са живели в гета. При управлението на Наполеон обаче Европа се променя – започва да се говори за граждански права и това оказва влияние и на живота на евреите. Те излизат от гетата, много от тях получават светско образование и изоставят религията си, появяват се първите светските евреи. По това време във Франция е аферата Дрейфус – френски офицер от еврейски произход, който несправедливо е обвинен в шпионаж.

Тези събития силно повлияли на Херцел и той решава, че на евреите им е нужен дом. Обмисля всякакви варианти – Уганда, Аржентина..., разказва Керън.

Трябва да се отбележи, че опитите за връщането на евреите в родните им земи са свързани с Библията. От една страна са политическите и историческите събития, а от друга – е духовното движение, стъпило върху билейските обещания.

"Именно християни са повлияли на Херцел и го насочват към идеята, че единственото място за евреите са Светите земи. Англикански свещеник му дава да прочете Библията и там Херцел открива обещанието, че Бог отново ще върне народа си в родните им земи и в последните дни Израел отново ще бъде съграден като нация и държава. И по всичко личи, че човечеството живее в тези последни времена, за които говори Библията", обяснява тя.

Херцел разбира, че единственото място за дом на евреите са Светите земи, родината на прадедите им.

През 1898 г. той организира конгрес в Базел и заявява, че след 50 години държавата ще бъде създадена. Думите му са пророчески – в 1948 година държавата Израел наистина е родена. Като идеолог на ционизма той пише книгата "Старата нова земя“ - но книгата му е утопия, той не е отчитал реалността, че тук живеят араби, че има местно население. Херцел е бил мечтател, визионер и с книгата си успява да вдъхнови много свои сънародници да се върнат тук, за да започнат да изграждат страната си.

Тази страна се строи и днес, но в нея има много драматични противоречия – от една страна е желанието на евреите да живеят в своята земя, а от друга - има народ, който живее тук и също има своите права на тази земя.

Арабските племена са живели тук от библейските времена, друга част идват по време на османските нашествия от 7-8 век  и в техните разбирания това е тяхна земя, продължава Керън.

Това създава много сложна картина, която и до днес е причина за сблъсъците. Първите евреи, които идват от Европа, са нямали и не са искали да имат контакт с местните, не са искали да учат езика. А ние и досега живеем заедно тук, допълва тя.

"Когато започнах да уча история, събитията около създаването на Израел, видях, че не всичко сме направили правилно и добре по отношение на арабските племена. И от двете страни се е проляла много кръв, и досега могат да се видят изоставени домове, разделените семейства, има загинали и от двете страни в атентати – и евреи, и палестинци. Нашата история е много трагична. Истината е, че има голям грях – от наша страна и от палестинска.

Като историк и като гражданин на Израел не виждам изход от тази ситуация. Живея тук от 30 години, аз самата попаднах в атентат, бях в автобус, когато той беше взривен. Когато това се случи, в мен се роди ненавист, омраза към арабите. Тогава започнах да чета, да търся отговорите за себе си", признава Керън.

Противоречията

От една страна е желанието на евреите да живеят на своята земя – където е еврейската история, еврейската религия. Исторически и библейски това е земята на нашите прадеди, тук са живели Авраам, Исак и Яков. Това е земята, която Бог ни обеща, разказва историкът. А от друга страна тук има друг народ - как да се обединят двете страни?

Тя признава, че не е намерила отговорите в историята и политиката и продължава: "Аз не знам чия страна да взема, аз съм месианска еврейка, вярвам в Спасителя Исус Христос и за мен изходът е именно вярата, любовта и прошката от Божието слово“.

Люботен факт е, че в последните години все повече евреи се обръщат към вярата и приемат Месията, приемат Христос за Спасител, този, когото нашите прадеди са очаквали, но когото разпънаха, разказва тя.

"В Библията Бог ни е призовал да носим светлина на света, а ние носим меч. Но от друга страна ние трябва да защитаваме децата си, народа си. Историята на Израел може да се оцвети в различни цветове, в зависимост от гледната точка. В този смисъл съвременният Израел е много противоречива държава...", разсъждава тя.

И  продължава: "Знаете ли колко е трудно – ние пращаме нашите момчета и момичета в армията – те са едва 17-18-годишни и им даваме оръжие, защото трябва да се защитим. Голяма част от нашия бюджет отива за отбраната. При нас инвалидите не могат да получат нужното, за образование не можем да отделим достатъчно пари, защото голяма част от парите отиват за отбраната. А когато има война, страдат всички, обикновените хора страдат".

"Пъзелът е много сложен – международната общност, палестинските жители, еврейският народ....И двете страни искат мир, но на практика мир няма и като гледам в близко бъдеще с човешки усилия такъв няма да има, така живеем....Затова животът в Израел е труден", обобщава тя.

Керън обаче е категорична: "Не сравнявайте Израел с Европа, не прилагайте европейските критерии за страните от Близкия Изток! Това са коренно различни страни със своя традиционна култура и история. Европеецът много трудно може да разбере психологията и мисленето тук“.

Очаквайте втора част от разказа на Керън Бен Ор, в който тя разказва за образованието в Израел, за научните постижения, за икономиката, за политиката.