Натиск върху Турция: Да се справи с резкия ръст на убийства на жени

Съпругът на Емине Дириджан стреля по нея през януари и бе освободен от затвора в очакване на обжалване през май, оставяйки я да се страхува, че ще бъде отново нападната, което подчертава уязвимостта на жените по отношение на насилствени атаки и убийства в Турция.

Миналата година мъже са убили 440 жени в Турция, сочат неофициални данни, което е над двойно повече от 2012 г., когато Анкара прие закон за предотвратяване на насилието срещу жени - увеличение, което някои женски организации обясняват с провала да се приложи законът.

Турция няма официална статистика за убийствата на жени. Данни на Световната здравна организация сочат, че 38 процента от жените в Турция са подложени на насилие от партньор по време на живота си, сравнено с 25 процента в Европа.

Едно убийство на жена през август, заснето на видео, предизвика национален протест на жени. То засили натиска върху Анкара да действа и накара президента Ердоган да каже, че ще одобри всяко парламентарно решение за връщане на смъртното наказание в Турция.

Емине Булут, на 38 години, бе наръгана с нож от бившия си съпруг пред очите на дъщеря си. Турски съд го осъди на доживотен затвор миналия понеделник.

"Ние имаме едно и също име, но не оставям съдбата ни да бъде една и съща", казва 43-годишната Дириджан в емоционално интервю, седейки с майка си в дома, в който съпругът й стреля по нея през януари, след като тя поиска развод.

Съдът осъди съпруга й на девет години затвор по няколко обвинения, включително за предумишлено нараняване, като отхвърли обвинението, че се е опитал да я убие. След това той бе освободен в очакване на обжалване.

Дириждан, служителка в клиника за разкрасяване, бе простреляна в крака и трябваше да напусне работа. Тя казва, че се страхува да напусне дома си от страх да не бъде нападната. Дириджан чака бракоразводно дело този месец.

"Не искам да бъда намерена някъде убита или да бъда залята с киселина", казва тя и добавя, че не получава лична охрана. "Това, което е важно за мен, е държавата да ме защитава, докато съм жива", казва тя.

Турция ратифицира през 2011 г. Истанбулската конвенция на Съвета на Европа, която дава приоритет на равенството между половете. През 2012 г. тя прие и законодателство в защита на жените. Женски организации казват обаче, че властите не изпълняват задълженията си, предвидени в конвенцията.

Причината за увеличаването на насилието е, че съдебните власти и полицията не използват механизмите, които имат на разположение, заяви в интервю за Ройтерс Джанан Гюлю, ръководителка на Турската федерация на женските асоциации.

Извършителите смятат, че могат да си издействат намалени присъди чрез добро поведение и представяйки се за жертви, каза тя. Министерството на труда, социалните грижи и семейството в Турция не отговори на въпроси на Ройтерс, свързани с насилието срещу жени. Министърът на правосъдието Абдулхамит Гюл обеща след убийството на Булут, че правителството е направило каквото е необходимо, за да изкорени насилието.

Ако това ще спаси дори само един човек, ако попречи само за това едно дете, една жена да умре или да бъде насилена, ние ще променим не само един закон, но дори конституцията, каза той пред репортери миналия месец.

Правителството предприе мерки като проследяване на лица, за които се знае, че прибягват към насилие. През 2018 г. то създаде апликация за смартфон, чрез която жените могат да сигнализират в полицията. Качванията на апликацията достигнаха 320 000 след убийството на Емине Булут в сравнение със 70 000 преди убийството, съобщи заместник-началник на полицията в интервю миналия месец.

Орган на Съвета на Европа, който наблюдава изпълнението на конвенцията, призова в доклад миналата година Турция да премахне практики, които са дискриминационни спрямо жените, отбелязвайки, че основната причина за насилието е неравенството между половете.

Фидан Атаселим, генерален секретар на платформа, създадена, за да спре убийствата на жени, заяви, че насилието отразява и неспособността на някои мъже да приемат по-големите възможности, на които се радват турските жени заради социалните промени.

"Когато чуете обясненията, жените са били убити, защото са искали да взимат решения за собствения си живот - да се разведат, да работят, да обличат каквото харесват", казва тя.

Нейната група събира неофициални данни за броя на турските жени, убити от мъже, достигнал 440 миналата година от 210 преди. Броят на убитите само през септември е 53, сочат данните.

Мнозина в консервативните и ислямистките среди в Турция са враждебни към Истанбулската конвенция и казват, че равенството между половете подкопава семейната институция.

Известният ислямистки писател Абдурахмен Дилипак каза, че законодателството, проектирано да защитава жените като например чрез ограничителни заповеди /за насилниците/, всъщност увеличава разводите и насилието.

"Сред нас се разхожда дявол с ангелско лице, който създава конфликт, а не мир в семейството", каза той в интервю в дома си в азиатската част на Истанбул.

"Семейството рухва. С международната спогодба /Истанбулската конвенция/ се създава капан срещу жени, мъже, деца, семейство", допълва Дилипак.

Макар по-голямата част от насилието да е в рамките на семейството и голяма част от него да е свързана с процедури по развод, женски организации казват, че има и много други случаи, когато жените стават жертви на насилие само заради техния пол в силно патриархалното общество.

Майката на Ачеля Шенгюл Фатма бе бита от колега пред дома им през март и умря в ръцете на дъщеря си. Жени носеха ковчега й и организираха шествие в знак на протест. Шенгюл казва, че тази подкрепа й е помогнала да се справи. "Това, че жени ми казват, че стоят зад мен, ми дава повече сила. Чувствам, че не съм сама. Чувствам, че те са до мен", казва тя.
 

/БТА/