След 30 г. Студената война отново се завръща, границите се връщат

Усетили полъх, напомнящ за студената война, сред засилващи се националистически нагласи, Германия и Европа отбелязват тази седмица 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена в тежка атмосфера, далеч от надеждите, които бе породило срутването на Желязната завеса.

В унисон с повелята на времето Германия е подготвила минимална политическа програма за честванията, чиято кулминация се очаква в събота, пише Франс прес.

Преди 10 години - за двайсетгодишнината от падането на Стената на 9 ноември 1989 г., лидери от цялата планета, включително от четирите съюзнически сили във Втората световна война, пристигнаха тук, за да повалят една стена-макет пред Бранденбургската врата в Берлин.

Целта бе да се покаже, че времената на зидовете и оградите окончателно са минали в историята.

В събота няма да има големи жестове - времената налагат сериозност. Още повече, че политическият климат в Германия е поляризиран повече отвсякога заради изборните успехи на антимигрантската крайна десница, по-специално в бившата комунистическа Източна Германия. Те са нагледно свидетелство за политическата пропаст, разделяща и след 30 години двете части на страната.

Едноседмична поредица изложби и концерти започва от понеделник в Берлин, за да се отбележи събитието на самото място - арена на революцията от 1989 г., която помете режима.

Централна Европа

Канцлерът Ангела Меркел ще говори в събота сутринта в "параклиса на помирението", издигнат край някогашната Берлинска стена. Наред с ръководителите на Полша, Чехия, Словакия и Унгария тя ще изтъкне "приноса на държавите от Централна Европа за мирната революция" от 1989 г.

Надвечер ще я смени държавният глава Франк-Валтер Щайнмайер, който ще произнесе реч пред Бранденбургската врата. После ще има голям концерт.

"Германското единство е подарък за Германия от Европа в края на едно столетие, когато германците са причинили непредставими страдания на този континент", посочи шефът на германската дипломация Хайко Маас.
За събитието смята да пристигне и американският му колега Майк Помпео. През 1989 г. той е служил като войник на междугерманската граница.

При все това "повеят на промяната", преобладавал преди 30 или дори преди 5-10 години, днес "вече е недоловим", обяснява заместник-кметът на Берлин по културата Клаус Ледерер.

Градът ще почете годишнината, но "ние сме си мечтатели", добавя служителят - политик от германската радикална левица, и споменава няколко имена: "Тръмп, Болсонаро, Brexit".

Падането на Стената и на Желязната завеса, разделяли следвоенна Европа, вдъхна тогава надежди за епоха на разведряване и единство, за разоръжаване и повсеместно разпространение на либерално-демократичния модел. Но днес изглежда вятърът се е обърнал.

Нова студена война?

Границите се завърнаха. Европейският съюз обвинява страни, освободени преди 30 години от комунистическия похлупак - като Унгария и Полша, че днес поставят отново под въпрос правовата държава. Националистическата съблазън се прокрадва навсякъде в обществените нагласи.

А в геополитически план "студената война се завръща", но "по-различна" този път, предупреди миналата година генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, тъй като "механизмите и предпазните перила, ограничавали някога рисковете от ескалация, изглежда вече не съществуват".

САЩ например се оттеглиха от договора за разоръжаване ДРСМО (предвиждащ ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, б. пр.), подписан по време на студената война, отваряйки път за нова оръжейна надпревара, насочена срещу Русия, забиваща жалони навсякъде, откъдето се изтеглят САЩ - примерно в Близкия изток, но най-вече в Китай.

Съответно американският Държавен департамент заяви по повод визитата на Помпео, че ще се обсъжда "нуждата от засилена намеса поради нарастващата заплаха от страна на Русия и Китай".

Последният съветски президент Михаил Горбачов, все още популярен в Германия, защото подготви почвата за падането на Стената, съвсем не е оптимистично настроен 30 години по-късно.

"Световната политика се носи по извънредно опасно надолнище", предупреждава той в последната си книга под формата на политическо завещание.
 

/БТА/