Да умреш и да се върнеш: Историята на Катрин, Каспър и техните съученици

На 11 февруари 2011 година, Катрин и още 11 нейни съученици отиват на екскурзия. Качват се на лодка от пристанището Praesto Fjord в Дания.

Преди да се усетят, тя се обръща и всички падат в леденостудената вода. Температурата й е едва 2 градуса по Целзий.

"Беше вледеняващо, толкова студено... имаше лед върху водата“, спомня си Катрин за онзи ден.

“Времето беше лошо, много ветровито. Лодката се обърна в средата на морето и всички изпадаха от нея“, разказва нейният съученик Каспър. 

"Озовах се под лодката и когато изплувах от водата, кошмарът започна. Всички крещяха, беше нереално. Можеше да видиш паниката им. Учителите ни казаха, че трябва да плуваме, иначе ще умрем“, казва Катрин пред BBC.

Всички те се намират на стотици метри от брега.

"Не можех да плувам. Един от приятелите ми доплува до мен, за да ми помогне. Но след малко бях клинично мъртъв заради температурата на водата“, спомня си Каспър.

Сърцето му спира.

Още шест негови съученици изпадат в клинична смърт.

Катрин успява да изплува. Въпреки че получава екстремна хипотермия, тя стига до брега, но се губи в гората.

"Много беше трудно, защото нямах никакви сили в краката. Постоянно падах. В този момент си помислих: „ Ок, ще умра“. Тогава видях един мъж. Благодаря на Бог, че го видях, и започнах да крещя силно“, разказва оцелялото момиче.

Лекарите кацат на близо с хеликоптер.

"Този мъж бягаше към нас и повтаряше: Мъртви са! Всички са мъртви!“, спомня си доктор Стийн Барнунг.

"Те бяха студени. Бяха леденостудени. Бяха в клинична смърт... млади тийнейджъри. Но когато някой е толкова студен, колкото тях, знаем, че можем да го спасим. Те са мъртви, но не наистина мъртви. Все още имаме шанс“, казва доктор Майкъл Ягер  Ванше от болницата в Копенхаген.

Екстремната хипотермия, която спира сърцата на децата, забавя и метаболизма им. Това означа, ме органите им могат да започнат да работят отново, след като се стоплят.

"Започнахме да затопляме кръвта им с 1 градус на всеки 10 минути“, разказва доктор Ванше.

Шест часа след инцидента, сърцата на децата бият отново.

"Каспър възстанови нормалния си сърдечен ритъм на 26 градуса“, допълва медикът. Но през всяка минута прекарана без кислород, близо два милиона мозъчни клетки умират“, казва още лекарят.

Оттам нататък главният фокус падаше върху мозъка. Ще се възстановят ли тези пациенти?

Бащата на Каспър му прави няколко снимки, докато е в болничното легло. Момчето е в кома. Никой не знае дали мозъкът му, както и тези на останалите деца, са пострадали сериозно от липсата на кислород.

След няколко дни обаче всички те се събуждат, едновременно. Родителите и приятелите им в чакалнята започват да подскачат и да крещят от радост.

"Понякога получавам ментални сривове. Най-лошо е, когато съм в училище и вече не съм толкова добра в запомнянето на неща“, казва Катрин.

"Не можем да видим нищо извън нормалното на скенерите. А това е невероятно. Това е най-големият брой жертви на хипотермия, които са били съживени наведнъж, със 100% оживели“, казва доктор Ванше.