Германските военнопленници в Япония: Един спокоен затворнически живот

Много съвременници дори не знаят, че Германия и Япония са воювали. Преди 100 години Япония освобождава последните германски военнопленници от Първата световна война. Как са се отнасяли с тях японците?

Когато Австро-Унгария и Германската империя започват Първата световна война през лятото на 1914 година, надали някой си е представял, че скоро хиляди техни сънародници ще се окажат в японски плен. Причината: войната се оказва подходящ повод за Великобритания да разшири позициите си в Тихия океан и да поеме контрола над германската колония Циндао. Британският съюзник Япония настоява германците там да се разоръжат. Когато те отказват, японските военни тръгват към града. Същото се случва и с контролираните от Германия Маршалови и Мариански острови, пише DW.

„Историята на войните често представлява поредица от омраза и отмъщение", казва Масаюки Хоши пред ДВ. Той работи за общината в град Нарашино, който се намира в залива на Токио. Хоши от години се занимава с историята на германските военнопленници. „Прекъсването на тази поредица и деленето на една и съща земя, ни кара да превърнем омразата в приятелство. Смятам, че германските войници в Нарашино са разбрали това". В един свят, в който все още се водят войни, е важно подобни истории да се предават на поколенията. Това важи и днес – 100 години след освобождаването на последните германски военнопленници в Нарашино.

Първият от общо 12 лагери за военнопленници е отворен през 1915 година. Войници от завладените тихоокеански острови са отведени там, както и екипажът на австрийския военноморски крайцер "Кралица Елизабет". Когато е бил най-пълен, според Хоши, в лагера е имало 4 700 задържани и 1 000 надзиратели.

Хляб, наденички и музика

Обстановката в него обаче е била спокойна. „Въпреки че лагерът е бил опасан от бодлива тел, обитателите му са можели спокойно да излизат навън", разказва Хоши. „Една домакиня, която живее в съседство, си спомня мелодиите на песните, които задържаните пеели. Децата от Нарашино, които идвали в лагера, получавали лимонада от германските войници, дори са били забавлявани с пантомима".

„Задържаните са произвеждали собствен хляб, наденички и сладки – неща, които японското население дотогава рядко е виждало", допълва Хоши. „А музиката от лагерния оркестър се е чувала в целия град. Човек може да каже, че задържаните неволно са играли ролята на посланици на мира".

Официални документи от това време показват, че за затворниците са били организирани както курсове по счетоводство и електротехника, така и по японски и френски език. Те също така те са можели да участват в лагерния оркестър и да играят футбол, тенис и хокей.

Трийсет военнопленници загиват в лагера, 25 от тях от испанския грип, който се разпространява епидемично в света през 1918 и 1919 година. Всички те са погребани с почести във военното гробище в Нарашино. И до днес в тяхна памет се водят богослужения в началото на ноември. Те се провеждат от германо-японската организация Чиба. Представители на германското посолство в Токио също вземат участие.

Краят на войната означава и край на пленничеството

Когато в Европа войната приключва през ноември 1918 година с капитулацията на Германия, започва организирането на връщането на военнопленниците в тяхната родина. Докато първата група замине обаче минава още цяла година. Последните пленници се натоварват на корабите за Германия в края на 1920 година.

Някои задържани толкова се влюбват в Япония, че избират да останат там. Едни стават преподаватели в университети, други отварят будки за вурстове. „Техният успех е излекувал напълно раната, която войната отваря между Япония и Германия", казва Хоши. „Повечето граждани на Нарашино и повечето японци не знаят, че Германия и Япония са воювали преди 100 години. Важно е да си спомняме."