По света: Русия и Китай дестабилизират, позитивни нагласи към САЩ

Международните политики на Русия и Китай се приемат като по-скоро дестабилизиращи за света и в това отношение глобалните нагласи не са се променили в сравнение с последните няколко години. Регистриран е сериозен ръст в позитивните нагласи към САЩ и най-голямата суперсила все повече се доближава до позитивната част на скалата.

Оттеглянето на Съединените щати от Афганистан беше фактор за това, но не и ключов. Ключовият фактор се оказва смяната на президента Тръмп.

Това са някои от изводите и хипотезите от новото глобално изследване на възприятията за международните суперсили и техните политики, както и за ефекта на оттеглянето на САЩ от Афганистан. Изследването е проведено от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в края на 2021 г. Изследването покрива 45 държави по света и повече от 42 000 пълнолетни граждани, представляващи около 2/3 от световното население.

ЕС остава единствената от четирите големи световни сили, която се приема традиционно позитивно в тази класация и дори допълнително подобрява своя резултат в сравнение с миналата година.

Подобрението на глобалния образ на САЩ, в сравнение с предходни изследвания, най-вероятно е поради смяната в Белия дом. Изтеглянето от Афганистан като че ли не е изиграло особена роля за образа на САЩ. В самия Афганистан обаче негативните оценки спрямо Щатите бележат ръст. Известен ръст на позитивните оценки се регистрира в някои европейски страни и в Латинска Америка. Оценките на самите американци за държавата им се подобряват и, макар че все още са по-скоро негативни, отбелязват най-високия резултат през последните години.

В глобален мащаб (и очаквано) САЩ са възприемани в най-негативна светлина в Близкия изток, Русия и Западна Азия. Обратно, мнозинството от хората в Индия и Африка виждат по-скоро стабилизиращ ефект международните политики на Америка. Хората в Русия (близо една трета от всички респонденти там) и в Европейския съюз изглеждат най-несигурни по тази тема.

Глобалният нетен резултат за САЩ – дялове на отговори „стабилизира“ минус дялове на отговори „дестабилизира“ – сега е -2. Преди три години беше -28.

Топ 5 държави,  които смятат, че международните политики на САЩ стабилизират света, са Виетнам (76% там казват, че Щатите стабилизират света с международните си политики), Албания (72%), Нигерия (72%), Филипините (71%), Кения (70%), Косово (70%) и Тайланд (64%).

Хората в Афганистан (72% казват, че политиките на САЩ са дестабилизиращи), Сърбия (71%), Ирак (70%). Палестина (68%) и Пакистан (63%) са най-твърди в мнението си, че международните политики на САЩ дестабилизират света.

Имиджът на Русия се запазва трайно негативен през последните години, макар че преди няколко години беше по-негативен. Една трета от участниците в глобалното изследване сега казват, че международните политики на Русия  са стабилизиращи за света. Близо половината от анкетираните обаче смятат, че политиките на Русия дестабилизират. Една четвърт не може да формира мнение. Така глобалната нетна стойност за Русия е -17.

Международните политики на Русия изглежда са приемани в най-голяма степен за дестабилизиращи от хората в Австралия, САЩ, Европа, ЕС (особено западните държави от Съюза) и Близкия изток. Респондентите в Индия от друга страна смятат, че политиките на Русия са по-скоро стабилизиращи – дори в по-голяма степен от самите руснаци. Руските международни политики са положително оценени и в Африка. Там обаче, както и в САЩ, Русия и Латинска Америка, хората са в същото време и по-разколебани, тъй като дяловете на колебание се равняват на около една трета от всички отговори.

Международните политики на Русия са приемани за най-стабилизиращи в Албания (86% там отговарят позитивно), Виетнам (76%), Сърбия (64%), Казахстан (62%) и Индия (57%).

Топ 5 на най-големите дялове на негативни отговори са регистрирани в Украйна (74% там отговарят негативно), Австрия (70%), Германия, Косово, Полша (69% отговори „дестабилизира“ във всяка от страните), Чехия (68%) и Швейцария (66%).
 
Международните политики на Европейския съюз все още са приемани като по-скоро стабилизиращи в световен мащаб. ЕС все още остава единствената от четирите глобални сили, която е в позитивната част на скалата (+18 нетна стойност според текущата вълна на изследване). Положителните оценки по отношение на ролята на Съюза в международните отношение са по-скоро константни в последните годишни изследвания на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, макар и да са наблюдавани някои вариации. От друга страна възможността на ЕС да повлияе на световната политика значително всъщност не е толкова сигурна.

В Русия и в Близкия изток обаче нагласите видимо се отличават от глобалната картина. Там са регистрирани значителни дялове на критика към ЕС.

Политиките на Съюза са оценени като най-стабилизиращи в Албания (82% там отговарят така), Виетнам (78%), Колумбия (62%), Малайзия (60%) и Германия (59%).

Топ 5 на най-големите дялове на отговори „дестабилизира“ са регистрирани в Палестина (57% там отговарят негативно), Сърбия (51%), Афганистан, Ирак (48% и в двете държави), Русия (45%), Хонконг и Пакистан (44% и в двете държави).

Международните политики на Китай също са приемани като по-скоро дестабилизиращи за света (-18). В най-голяма степен политиките на Китай са оценени като дестабилизиращи в Австралия (с мнозинство от 80% от всички отговори), Индия, Близкия изток, Европа (значително по-големи дялове в ЕС и особено в западните държави от Съюза) и САЩ.

Хората в Африка и до известна степен в Русия виждат по-скоро стабилизираща роля в китайските международни политики. Отношението на руснаците по този въпрос показва и друга интересна насока – две пети от респондентите там се колебаят и не могат да формулират точна оценка за международните политики на Китай.

Топ 5 най-големи дялове на положителни нагласи към международните политики на Китай са регистрирани в Албания (79% там отговарят положително), Кения (64%), Малайзия (64%), Нигерия (64%) Пакистан (58%), Сърбия (56%) и Тайланд (53%).

Топ 5 държави, които разглеждат международните политики на Китай като по-скоро дестабилизиращи за света са Република Корея (88% там отговарят „дестабилизиращи“), Виетнам (82%), Австралия (80%), Австрия (72%)и Швейцария (71%)

Оттеглянето на САЩ от Афганистан
 
Макар и да получи широк обществен отзвук по света, решението на Джо Байдън за пълно оттегляне на военните части на САЩ от Афганистан не оказва сериозен ефект върху световните нагласи към САЩ като цяло. Мнозинството от участниците в изследването по света не изразяват промяна в нагласите си.

Все пак, 21% са си променили мнението за САЩ след изтеглянето им от Афганистан – в позитивна или негативна посока.
 
Най-голяма промяна на нагласите е регистрирана в Индия, ЕС, САЩ и Близкия изток. Повече от 40% от респондентите в Индия са формирали ново мнение за САЩ след оттеглянето от Афганистан. Променените нагласи са равно разделени между позитивни и негативни оценки.
 
Същото се отнася и до една трета от респондентите в Близкия изток. Ръстът на по-скоро негативните нагласи по отношение на САЩ все пак е по-видим, особено в самите САЩ, но и в западните държави от ЕС.

"Още в своя начален етап новата мултиполюсна политическа структура на света може да еволюира до добре познатия и вече изпитан двуполюсен модел, с който се характеризираше Студената война. Настоящите международни напрежения изтикват все повече ЕС изцяло в сянката на САЩ, а Русия е все повече и повече пакетирана с Китай. Но това са две различни конвергенции – в първия случай има ясно изразена водеща сила, докато във втория става дума по-скоро за споделена власт, което позволява много повече гъвкавост и сила. Западът, безспорно воден от САЩ, все още има шанс да не избута Русия към Изтока, но изглежда, че липсата на мъдрост и усещане за надмощие надделяват", коментира Кънчо Стойчев, президенти на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

Данните са част от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.