Чакат ни доста тревожни месеци за енергийната сигурност

Европа се оказа в окото на перфектна буря от гледна точка на това, че предприе амбициозни планове, свързани със зеления преход и започна да изключва част от енергийните си мощности. След избухването на войната в Украйна се оказа, че количествата втечнен природен газ, които Европа може да закупи, не са достатъчни, за да компенсират доставките от Русия.

Азербайджан е един относително неголям доставчик. Дори и да удвои капацитета, който доставя за Европа и от 10-12 млрд. да се повиши на 20-22 млрд. куб.м, на фона на 150 млрд куб.м. газ, които пристигат от Русия в Европа годишно, очевидно не решава проблема. До този отоплителен сезон всички решения, които се обсъждат сега, вероятно няма да видят бял свят. Предстоят ни доста тревожни от гледна точка на енергийната сигурност месеци. Това каза Мариян Карагьозов, политолог от Института по балканистика към БАН, в предаването „Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков по Bloomberg TV Bulgaria.

По думите на госта изглежда все по-вероятно пълно спиране на руския газ за Европа. „Русия е готова да прекъсне контракти, които бяха дългосрочни”, каза той.

Що се отнася до решението на Русия да блокира транзита на петрол от Казахстан за Европа поради екологични причини Карагьозов каза, че те не са съвсем безпочвени. През този петролопровод минават  годишно около 55 милиона тона нефт. В момента от тях могат да бъдат пренасочени по други маршрути едно не голямо количество – около 16-17 милиона тона.

Турция е в изгодно положение, защото евентуални доставки от Централна Азия, Иран, Северен Ирак и Азербайджан биха минали през нея, макар тези доставки да са под голям въпрос заради редица неизвестни.

Турция доста целенасочено работи за влияние към Централна Азия при еднопартийното управление на Партията на справедливостта и развитието след 2002 година. Заедно с Балканите, Кавказ и Близкия изток това са районите, които са ключови за партията и там трябва да се изгради турското геополитическо могъщество.

От друга страна централноазиатските републики търсят диверсификация на своите контакти, а големият проблем за тях е, че от едната страна е Китай, от другата е Русия, а от третата – Афганистан и Иран. Така те са заключени в сърцето на Евразия. Нито една от тези републики няма излаз на море и достъп до световния океан. В същото време те са на кръстопът в Евразия, който е много важен от гледна точка на китайските проекти, свързани с „Един пояс, един път”. Китай и Русия са водещите им търговски партньори, а Турция най-често е трета, разказа събеседникът.

Относно възможността Скопие и Тирана да бъдат разделени по пътя за членство в ЕС гостът посочи, че българската позиция е, че всяка страна заслужава оценка според собствените си заслуги. България няма възражения към започване на преговори за присъединяване с Албания. Би било в български интерес, ако Албания получи зелена светлина, защото в такъв случай ще бъде свалена отговорността от България, че сме блокирали техния път. И ще остане Северна Македония да реши собствените си проблеми.

Целия разговор гледайте във видеото.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.