Експерт: Заплахите от "Чернобил" не са отминали

Заплахите от "Чернобил" не са отминали, фини прахови частици от реактора още са във въздуха. Радиация има и в затворени рудници.

Това каза в пред bTV Атанас Кръстанов, който през 1986 г. започва работа в Комитета за използване на ядрената енергия за мирни цели, след като завършва Софийския университет.  Още на 4 май (дни след аварията, която се случи на 26 април) група учени от Софийския университет е готова с първи доклад за ситуацията с препоръки да се вземат елементарни мерки като миене на ръцете, на улиците или ограничаване на излизането навън. Правителствената комисия обаче не взема предвид съветите. Докладите не били приети.

Единствено Добри Джуров е взел мерки за армията, каза още Атанас Кръстанов, който подготвя филм за трагедията и мълчанието на властите. Радиацията в Родопите например достигнала 200 000 бекерела. Облакът достигнал страната ни на 1 май.

"В България радиоактивният облак пристигна в след обяд на 1 май. Най-голямо замърсяване имаше в Южна България и в планинските райони", заяви Кръстанов.

“Беше много интересно, защото постъпих в комитета през 1987 г. веднага след аварията и тогава започнаха да се появяват съобщения в медиите. Още от 1 май една група от специалисти в СУ - главно управление хидрология и метрология, започнаха да правят изследвания на фолаута, който се разпространи от „Чернобил“ и заля както Европа, така и България”, каза той.

Кръстанов подчерта, че е започнало веднага да се правят изследвания в момента, в който е започнала аварията.

"Първо се разбра в Швеция от тяхната атомна централа, че има проблеми. Проф. Бончев тогава декан на факултета по атомна и ядрена физика организира веднага специалистите в катедрата да започнат измерване, тъй като те знаеха много добре какво би следвало от такова ядрено замърсяване", добави той.

Кръстанов обясни, че още на 4 май е имало доклад, който се е разпространил и предал на постоянната правителствена комисия. "В него се предлагаха много елементарни мерки за профилактика и за елиминиране на тези замърсявания – миене на ръцете, на улиците, ограничаване на излизането навън. Тези доклади от правителствената комисия не се приеха. Единствено армията проведе защитни мероприятия", каза Кръстанов.  

"Появи се един много интересен радиационен фактор, който до този момент не се акцентираше – горещите частици, фракции от разпрашения ядрен реактор в "Чернобил". Те предизвикаха бурни дебати. Попадайки в белите дробове те могат да предизвикат много тежки последици", обясни той.

Според него големите пожари на АЕЦ "Чернобил", които са станали последните години, също могат да пренесат радиоактивни замърсявания на много големи разстояния.

"Самата кампания за йода беше много спорна. Радиацията в планинските райони, в Родопите, в Стара планина, достигна тогава до 200 000 бекерела (Bq) при норма до 500 до 300 бекерела", подчерта Кръстанов.

Той даде пример с това, че една чашка прясно мляко от коза запълва дозовия капацитет на едно дете по отношение на йода.