Коя е слабата точка на НАТО в Балтийско море?

Депутатът на Оландските острови Матс Лофстрьом, шведскоговорящ архипелаг в Балтийско море, дава много добър аргумент, когато, гледайки към пристанището, пълно с ветроходни лодки, казва, че това е най-красивият избирателен район в света.

"Можете да приключите работа и десет минути по-късно сте тук, на доковете, с малка лодка, за да си направите пикник на празен остров", казва той пред The Times.

Близо 7000 острова съставляват този автономен регион на Финландия. По-голямата част от тях са необитаеми скали, малки разкрития от червен гранит, посещавани само от тюлени и птици.

Спокойното съществуване на островитяните обаче е усложнено от нахлуването на Русия в Украйна. От 1856 г. Оландските острови са демилитаризирани, статут, който освобождава местните жители от национална служба и не позволява на Финландия да поддържа гарнизон в една от най-стратегическите части на крайбрежието си.

Незащитени, островите, които контролират достъпа до Финландския и Ботническия залив, представляват особена уязвимост в Балтийско море, което иначе е наречено "морето на НАТО" след присъединяването на Финландия и Швеция към отбранителния съюз миналата година.

"Финландия е ключът в защитата на Северна Европа, а островите са задната врата към отбраната на Финландия", казва Пека Товери, финландски евродепутат от управляващата Национална коалиционна партия и бивш генерал-майор от финландските отбранителни сили. "Демилитаризираният статут е от полза само за Русия. Защо да правим нещо, което е от полза за Русия в днешно време?"

Финландия запази наборната повинност след края на Студената война и има най-голямата военновременна армия в Европа, обещавайки бодър прием за всеки руски войник, който реши да марширува към Хелзинки от близкия Санкт Петербург - нещо, което Червената армия научи за своя сметка по време на Зимната война от 1939-1940 г.

Но високопоставени военни фигури посочиха, че въпреки впечатляващите укрепления по протежение на своята 830-километрова сухопътна граница, Финландия внася 95% от стоките си по море и почти изцяло разчита на проливите около Оландските острови, за да остане свързана със света.

Столицата на Оландските острови, Мариехамн, град с червени дървени къщи, е кръстен на царица от 19-ти век. В парламента на островите картина напомня на посетителите, че архипелагът е бил опустошен от Петър Велики по време на поредица от войни, водени с Швеция, които в крайна сметка са довели до руската анексия през 1809 г.

"Пияни и страшни", казва Йорген Петерсон, председател на парламента, за фигурите на грабежите. "Руснаците искаха да завладеят всичко. По онова време Оланд било буквално бойно поле."

Неутралният и демилитаризиран статут на архипелага беше договорен за първи път в международен договор, подписан след Кримската война, когато англо-френска експедиционна сила провали руските опити да построят огромна крепост на Оландските острови.

Впоследствие препотвърдена от Обществото на нациите през 1921 г. и след това от финландско-съветски договор, отбелязващ края на Зимната война, Русия все още поддържа консулство в Мариехамн, за да наблюдава неутралитета на островите.

Консулството се намира на площад, наскоро преименуван на Ukrainiaplatsen, където местните се събират всеки ден в 17:00, за да се обявят срещу войната. Според популярния мит руският консул наблюдава протестите чрез видеонаблюдение. "Ако войната в Украйна се обърка, може би Русия ще отиде по-далеч", казва 79-годишната Хариет Туоминен, носеща плакат със слънчоглед. "Не можете да им вярвате."

И все пак въпреки враждебността към Русия и подкрепата за членството на Финландия в НАТО, по-голямата част от населението остава ангажирано с неутралитет и демилитаризация, показват проучванията. "По-безопасно е с демилитаризацията. Да атакуваш Аланд би било като да атакуваш болница", казва 73-годишният Мос Уолън, организаторът на антивоенните протести.

На финландоговорящата континентална част общественото мнение изглежда се различава - 60% подкрепят ремилитаризацията там, според проучване от 2022 г. Тези, които подкрепят, сравняват ситуацията с Готланд, подобен стратегически остров, който Швеция реши да ремилитаризира след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., разгръщайки противовъздушна отбрана и възстановявайки механизиран батальон, въоръжен с бронирани машини CV90 и танкове Leopard 2.

Засега финландската брегова охрана, а не флотът, отговаря за патрулирането в солените води около Аланд. На палубата е поставено барбекю за лятото и бреговата охрана прекарва дните си в проверка на лицензите за лодки и контролиране на скоростта в пристанището. "Доста е спокойно, както виждате", казва Иля Илжин, 42-годишен, заместник-командир на окръг Западна Финландия.

Явната заплаха от Русия изглежда ограничена. Но финландската брегова охрана е по-загрижена от заплахата от хибридна война.

В морето сенчеста флотилия от остарели руски танкери изнася петрол през Балтийско море, заплашвайки девствените води около островите с потенциални разливи.

След неотдавнашните атаки срещу тръбопроводите Nordstream и Baltic connector, подводните кабели, които доставят на Финландия електричество и интернет през Аланд, също изглеждат уязвими. В рамките на архипелага плитките води понякога са с дълбочина само 15 метра. "По принцип се нуждаете само от цивилен водолазен комплект, за да стигнете до тях", казва Юри Джалава, 53-годишен, заместник-началник на граничната охрана.

Но Финландия, която отмени почти 80 години необвързаност, като се присъедини към НАТО, изглежда не бърза да милитаризира отново Оландските острови.

"Това очевидно не е само финландски въпрос, защото неутралитетът и демилитаризацията са залегнали в международни договори и международни закони", казва Елина Валтонен, финландски външен министър, която, както много други, случайно избра Оландските острови за свое лято ваканционна дестинация. "Разбира се, че има уязвимости. Но финландските отбранителни сили ги вземат предвид от десетилетия. Сега те се вземат предвид в отбранителното планиране на НАТО".

Същите договори, които изискват демилитаризация, също така задължават Финландия да защитава Оландските острови, ако бъдат атакувани и докато финландските отбранителни сили не могат да тренират на самия архипелаг, военните експерти отбелязват честите военни учения във финландските крайбрежни райони, които имат забележителна прилика с островната география.

Предвид финландския опит в някои от най-трудните води за навигация в Европа, руска атака срещу Оландските острови е малко вероятно да завърши добре, според Юри Лавикайнен, научен сътрудник във Финландския институт по международни отношения и армейски резервист. „Ще се радваме да им помогнем да се самоубият“, казва той.