Първанов наложи вето на Закона за Сметната палата

Президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за Сметната палата, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Към мотивите Първанов отбелязва, че приетият нов Закон за Сметната палата е изключително важен за ефективното, ефикасното и икономичното управление на публичните средства и за бюджетния контрол.

В него обаче имало спорни моменти, които трябвало да се разгледат още веднъж от НС.

Според Георги Първанов в чл. 12 от приетия закон е предвидено, че съставът на Сметната палата се състои от председател и двама заместник-председатели.

Според мотивите на законопроекта "се възприема моделът на едноличен ръководен орган от типа "генерален одитор", който е широко разпространен в различни страни на ЕС".

За България е характерен колегиалният модел на състав на Сметната палата. Още с първия Закон за Върховната сметна палата от 1880 година в чл. 2 е възприето колегиалното начало. Цялото законодателство на Третата българска държава относно устройството на Сметната палата традиционно я урежда като колегиален орган. При приемането на България в Европейския съюз Сметната палата също бе колегиален орган, изтъква държавният глава.

По този начин исторически обусловената законодателна цел е да се гарантират независимостта, обективността и безпристрастността на органа при изпълняване на неговите правомощия, обяснява Първанов.
 
"С оглед на тази историческа обусловеност ми се струват недостатъчни мотивите за изоставяне на колегиалното начало и преминаване към един непознат за българската правна система модел на едноличен ръководен орган. Предвид конституционния статут на Сметната палата и изключително значимите правомощия, които има, намирам за целесъобразно още веднъж да се обмисли и обсъди разпоредбата на чл. 12 и философията при нейното структуриране", заявява президентът Първанов.

Според него притеснения поражда и предвидената в чл. 50 от Закона за Сметната палата възможност председателят да поиска с одитния доклад освобождаване от длъжност на лице, което носи управленска отговорност и вследствие на негово действие или бездействие са допуснати нарушения на закон или не са изпълнени дадени от Сметната палата препоръки.

"Смятам, че тази разпоредба е формулирана твърде общо, тъй като управленска отговорност в Република България носят и конституционно установени органи. При тези органи има изрична уредба на условията и реда за тяхното отстраняване.

С чл. 50 от приетия закон на практика се установяват нови, непредвидени в конституцията, основания за започване на процедури за отстраняване от длъжност на органи с конституционен статут. Тази разпоредба би създала практически трудности при нейното прилагане", допълва още държавният глава.