Първанов да каже защо бърза, зове Командира

ДСБ e категорично против идеята на президента Георги Първанов заедно с изборите през есента да се проведе референдум за АЕЦ Белене.

Държавният глава се аргументира, че би било по-евтино да се съберат три избора ведно, а наличието на регулярния вот би накарало хората да се включат по-активно и в референдума.

„Вотът ще се изкриви. Тези избори са сложни – едновременно национални и местни, и да се задават въпроси за „Белене“, би било абсолютно несъстоятелно“, коментира лидерът на партията Иван Костов.

Дотогава няма да са въведени и новите европейски изисквания за ядрена безопасност, посочи той.

„Държавният глава да отговори защо бърза с този референдум, преди да е научил причините, поради които почти 1% от атомните централи аварират“, призова лидерът на ДСБ.

Според него причината е, че подкрепата за „Белене“ спада. „Няма съмнение, че Първанов бърза да даде ход на „Белене“ преди края на неговия мандат“, посочи тъмносиният депутат Иван Иванов.
 
„ЕК си постави срок до края на годината да разработи всички критерии, по които ще се извършват стрес тестовете на действащите централи в ЕС. Едновременно с това към всички проекти за бъдещи централи ще бъдат предявени високи изисквания“, заяви тъмносиният депутат Иван Иванов.

Според ДСБ в момента се водят тайни преговори с руснаците за новата атомна централа. „Недопустимо е НЕК да води преговорите. Това е отговорност на премиера и на енергийния министър“, подчерта Иван Костов.

Лидерът на ДСБ каза още, че наложеният мораториум на цените на горивата не върши никаква работа и не може да се определи като полезна стъпка.

„Лукойл“ признаха, че продават горивото, като се съобразяват с вносните цени, а не със собствените си производствени разходи. Така те признаха, че налагат монополни цени и извличат монополни печалби“, обясни Костов.

Той призова Комисията за защита на конкуренцията да провери дали е вярно, че руската комисия за защита на конкуренцията е глобила „Луйкойл“ с 225 млн. долара за това, че е продавала на монополни цени. "Ако това е вярно, българската КЗК трябва да приложи същата мярка", смята Костов.