Състоя ли се българският преход?

Колко и да се пънат червените бабички в този форум, факта си е факт, а той е че социалзма от съветски тип се провали. Равносметката е че комунизма е една огромна заблуда, примамлива за тълпата утопия, която води след себе си единствено икономическа разруха, учи на мързел, учи на посредственост, учи на безхаберие, прави хората зомбита и т.н. Ако социализма беше решение на човешките потребност, ако той беше по-добрата система, то той днес още щеше да е тук, НО него днес го няма! отговор Сигнализирай

Вече ми я ясно- ти си онова стопанско ченге от миналото, което си е чакало реда за куфарче, ама не е стигнало до теб.Боравенето с тези икономически и политически данни говори за трудов стаж не къде да е.Проверих дори някои данни със статистическите годишници.Сигурно сега, като хленчиш и плюеш, срещу заплащане тук, ще очакваш по-голямо удовлетворение от предишната-днешна власт. отговор Сигнализирай

Допускаш ли, че никой от присъстващите тук не е живял в това време, което описваТиповият хляб беше 15 - истински, най-белият - 36! Беше хляб! Имаше книжни кесии, с 1 лев можеше да се нахраниш един ден.В блока ни има три вида апартаменти.Най-малките през 1970 година струваха 3600, а нашият-тристаен, през 1979, струваше 11 хил. Вярно е, че го плащахме 10 години, но без напрежение и някакви заеми и лихви. Не прави внушения и не говори от името на всички. Получихме три деца висше образование! отговор Сигнализирай

Социализма е религията на мързеливия, неграмотния и посредствения! Защо аз да деля това което съм изкарал с теб, докато ти се излежаш по цял ден? Всеки има глава на раменете си, никой не е длъжен на никого, като си няма знания, умения, качества и/или талант ще живееш лошо. За да живееш по-добре от другите трябва да положиш усилия. отговор Сигнализирай

Най-лошото в злата прокоба на комунистическата участ бе смачкването на човека, превръщането му в безропотно животно, в благодарен роб, радващ се на огризката, подхвърлена му щедро от червените велможи и готов до сетния си дъх да брани смело великото дело още на червените другари. Гледаш - беловлас клетник, турил секция в двустайното жилище-гордост пълна с безценни творения: от "Тимур е неговата команда" до спомените на Добри Джуров и Иван Винаров. Томове със смели лъжи за Чавдарци и храбрите дни под Мургаш. Благоговеен поглед на цело село, че дошел другарят Пеко,Тако, Мако, Дако, *** и Ташо, да открие паметника на загиналите борци. Друг въпрос, че тия същите загинали борци застреляли двамина стражари пътьом към мандрата. После вързали мандраджията, взели му стоката, а на връщане простреляли кмета. Нещо да ви напомня? Днешните борци, създадени под мъдрото ръководство на ДС-мафиотите дори още по-смели подвизи вършат. А като ги застрелят, правят им мавзолеи в Арбанаси. Но да се върнем към нашия средностатистически човек, безпартийния комунист. Безпартийният комунист е първосигналната метаморфоза на плужека, готов да лази в краката на мъчителите си. Ще го видим на хорото след манифестацията да рипа весело пред ботушите на намръщените простаци в милиционерски униформи, ще го видим да вдига мълниеносно ръка в подкрепа на наглите предложения на партийния секретар за вдигане на нормата двойно в чест на предстоящия конгрес на БКП, ще го видим с изкривено от злоба лице да слуша критиките към империализЪма, ще се радва на значката си, гордо носена за това , че се е утрепал да се бъхти и днеска и нощеска, докато директорът с Волгата, дар от доволните другари от окръжния комитет на Партията, отпрашваше да *** секретарката си на Златните пясъци . Безпартийният комунист и до днес е баят комунист. Твръд до гроб, той още вярва, че "демокрацията" го е лишила да чака още двеста години настъпването на ненастъпващия комунизъм. За него избиването ва милиони човешки същества от комунистическите режими нищо не значи. Той си беше доволен от спирането на тока през четири часа, от празните магазини, от гуменките 42 номер и таратора за 11 ст. в стола на завод "Георги Кирков", ракията-каменярка в "самообслужването", от отровния облак зад оловно-цинковия завод и покритите с цимент чаршафи на простора в Златна Панега. Безпартийният комунист със завист гледа зеления мундир на затлъстелия ЗКПЧ от поделението в казионното градче. Гледа неговата ловна пушка ИЖ и лъскавите му ботуши пред черджето на най-хубавата си стая, взета за настаняване под наем на другаря ЗКПЧ, щото той, макар и да е безпартиен комунист , няма право да се разполага в тристайно жилище. Познавате ли безпартийния комунист? Да, същото това *** от втория етаж, винаги слухтящо кой ви идва на гости, винаги готово за събрание и ленински съботници. Подлизуркото , който подло помогна за уволнението на вдовицата, за да се освободи място за племеницата на другаря партиен секретар. А си имаше в шкафчето за дрехи химически молив и си записваше некои наблюдения за нездравите изказвания на "вражески настроения" колега( да-а, мамата му *** като го натопи завчера тоя вредител! Сега да млати каминяка в кариерата, друг път да не разказва вицове). Клетият Теофраст би потънал в земята от ужас, ако му се наложеше да описва характера на безпартийните комунисти. отговор Сигнализирай