Оставаме данъчно независими, дори да влезем в европакта

България ще има възможност да следва самостоятелна данъчна политика, ако подпише европейския фискален пакт, категоричен бе външният министър Николай Младенов в парламента, където в момента тече дебат по проекта за участие на България в европейския фискален договор.

Външният министър бе категоричен, че повечето точки, за които страната ни е настоявала, са отразени в черновата на договора.

В документа, представен от председателя на комисията по европейските въпроси Моника Панайотова, е записано, че Народното събрание дава съгласие за участие на България в преговорите по договаряне на европейските финансови и фискални правила и подкрепя сключването на договора, но при няколко условия - участието на страната ни да не води до финансови задължения и до ангажименти за хармонизация на данъчната политика с договарящите се държави от ЕС.

Председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, която е съвносител на текстовете, подчерта, че в европейския договор има два основни момента - от една страна засилване на фискалната дисциплина, от друга - на общата икономическа политика и координация на държавите-членки.

Стоянова допълни още, че страната ни трябва да е "за" координация на икономическата политика, насочена към засилване на икономическия растеж, но без това да е свързано с отказ от национална политика в данъчното законодателство.

"Убедени сме, че дълговата криза е в резултат от неспазването на фискалните правила и най-голямото предизвикателство през 2012 г. е да не се допусне дългова криза, която да доведе до рецесия на европейската икономика", добави от своя страна външният министър Николай Младенов. Той е категоричен, че новите страни членки на ЕС няма как да са причина за настоящата криза.

Младенов определи България като част от "най-дисциплинираните и подготвените държави за справяне с кризата".

"България няма как да не се присъедини към договора за финансова стабилност на ЕС. Тя трябва да участва ефективно в изготвянето на политиките на европейско равнище от гледна точка на българските интереси", категоричен бе от парламентарната трибуна депутатът от ДПС Алиосман Имамов.

"Ползата на България от този договор не е в поддържането на нисък дефицит и нисък дълг. В това отношение сме много по-напред. Независимо от това дали сме опозиция, или управляващи – България няма проблем на този етап, съизмерим с проблема на другите държави", категоричен бе Имамов.

Синята коалиция също обяви, че ще подкрепи и ще гласува за Договора за стабилност координация и управление в Икономическия и валутен съюз.

"Виждаме, че има гаранция, че няма да има финансови задължения и ангажименти и няма да има хармонизация на данъчната политика", отбеляза лидерът на ДСБ Иван Костов.

Той подчерта, че основната политика, която е важна за България през следващите години, е стигане на средното ниво на развитие на европейските страни.

"Трябва да се отвори зоната на еврото за страните, които са източник на стабилност и не пораждат проблеми", поиска Костов. По думите му разширяването на Еврозоната в момента няма да породи никакви рискове за останалите страни.

От левицата обаче не бяха толкова възторжени от документа.

"Въпросът е каква е стратегията за българското правителство. Какво искаме да постигнем – ускорено или неускорено влизане в еврозоната. Не можем да избягаме от главата, която касае точно това. Не може с лека ръка да се присъединяваме към нещо и то на принципа почти", обяви депутатът от Коалиция за България Румен Овчаров.

Той бе категоричен, че този договор не решава дълговата криза в Европа.

"Договорът също не е продукт на колективен ум, а на представители на определени държави с интереси на политическите си ръководители и на собствените си банки. Този договор не е безобиден за България", отчете Овчаров.