Кой (не) се страхува да говори за бонуси?

В последните дни станахме свидетели на това как някои недотам премерени изказвания пред медиите, свързани с лично финансово облагодетелстване, могат да доведат до зрелищна оставка - тази на вече бившия управител на Здравната каса Нели Нешева.

Въпросът със скандалните 30 хиляди лева, които е взела Нешева приключи буквално за 24 часа, но повлече след себе си още скандални разкрития с взети допълнителни пари от висши чиновници. Оказа се, че освободеният заместник-здравен министър Гергана Павлова също е взела бонус от 10 хиляди лева, а крупни суми са си раздали и в други държавни ведомства.

На извънредна пресконференция, която Нешева даде за медиите, вместо да излезе от ситуацията, тя затъна още повече, говорейки за отлично свършената работа и за необходимостта от достойно допълнително възнаграждение. В крайна сметка това говорене доведе до нейната оставка.

Всъщност Нешева не подаде оставката си по собствена инициатива, а тя й беше поискана от премиера Борисов и впоследствие гласувана и приета от парламента.

Въпросът, който всички поставят обаче, е защо Нешева трябваше да загуби ръководния си пост, след като получава всеобщо одобрение за работата си. Всички в сектора се обявиха в нейна защита – лекари, пациенти, работодатели, включително получи адмирации от парламентарната си група.

Може би ако от ръководството на касата бяха дали справката за получените бонуси без да правят обществено достояние чрез медиите сумите, които са взели висшите управници, скандалът щеше да се размие и нямаше да се стигне до оставка, нито пък до компрометиране на здравната каса като обществена институция, която се разпорежда с парите на гражданите.

Ръководството на НЗОК обаче реши да даде подробна справка за раздадените миналата година допълнителни пари, с което още повече си навлече общественото възмущение и недоволство за това, че във време на криза някъде се раздават баснословни бонуси. Като че ли обаче възмущението достигна кулминационна точка, когато Нешева обяви, че всъщност е взела 12 хиляди лева бонус, а не 30 хиляди. До последно тя повтаряше пред медиите, че това е напълно законно и че трудът й е достоен да бъде възнаграден.

Очевидно управителката на касата не взе под внимание факта, че в очите на обществото всъщност няма значение каква е сумата, получена като бонус, а това, че някой някъде се разпорежда с обществени средства по свое усмотрение и за свое лично облагодетелстване.

Друг е въпросът дали проблемът трябва да се коментира в контекста на взетите 30 или 12 хиляди лева, като се има предвид, че Националната здравноосигурителна каса е институция, която годишно управлява 3 милиарда лева. Със сигурност има много други начини за лично облагодетелстване и за получаване на далеч по-високи комисионни, отколкото осчетоводените и законово регламентирани бонуси.

Оставяме настрана въпроса защо законът позволява ръководителят на институцията сам да си определя и гласува допълнително възнаграждение.

Другият парадокс, на който ставаме свидетели, е как ръководството на Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде поето временно от подуправителя на касата, докато се предложи и избере нов шеф, след като същият подуправител е взел още по-голям бонус от този на управителя.
Наивно е да не отбележим, че бонусите не са прецедент и са раздавани и в предишни години.

Само въображението може да ни подскаже какви са размерите на раздадените допълнителни пари и взетите комисионни, които обаче не са стигнали до медиите и знанието на обществото. Истината сега е, че едно признание пред четвъртата власт катурна стола на всепризнато добре работещ ръководител заради нещо, което така или иначе е обществена тайна.