Дойде ли БСП на власт – плоският данък отпада

В предизборната програма на БСП вероятно ще бъде вписано отпадането на плоския данък и въвеждане на подоходно облагане. Точните стъпки и доходи все още се анализират. Това коментира в студиото на bTV бившият министър на финансите от кабинета "Станишев" Пламен Орешарски.

По негови думи важен за фиска е корпоративният данък, който трябва да бъде запазен в размер на 10%. Това мнение подкрепи и финансистът Емил Хърсев, който също участва в дискусията. По негови думи дори е необходимо да бъде заложено в законодателството да не бъде променян размерът на корпоративния данък.

"Плоският данък е добър в добри времена, за да насърчава предприемачеството", коментира и банкерът Левон Хампарцумян. Той обаче допълни, че сега времената не са добри и е необходимо първо икономиката да заработи.

Според Емил Хърсев един от начините да се задвижи икономиката е дерогиране на европейски изисквания, като например "щастливите кокошки", забраната за изкупуване на мляко от ферми, които не отговарят на изискванията. Не е необходимо да се съобразяваме с всички предложения на европейските чиновници, допълни той.

Грешката на управляващите сега е насоката на контролните органи към малките и средните предприятия. Извън регулациите и проверките остават големите предприятия, смята Пламен Орешарски. Според него в момента инвеститорите масово изтеглят своите активи и посочи, че доказателство за това е размерът на чуждите инвестиции през януари. "20 млн. евро са нищо, нула", допълни още той.

Минимална работна заплата 1000 лева?

Не може да се говори, че богатите трябва да плащат по-високи данъци, защото "богат" е относително понятие, коментира още Левон Хампарцумян. Според него и мярката за увеличаване на минималната работна заплата до 1000 лева, предлагана от партия "Атака", ще може да бъде осъществена само за около 2 месеца.

Икономистите бяха категорични, че изкуственото увеличаване на заплащането няма да доведе до увеличаването на потреблението, а само до увеличаването на безработицата.

Кипърската следа

България е далеч от кипърския сценарий, защото там сме свидетели на свръхзадлъжнялост на правителството. Идеята за теглене на заеми за повишаване на доходи и за социални придобивки обаче може да ни доведе именно до там, коментира Емил Хърсев. Финансистът обясни, че мерките за Кипър в момента удрят офшорните вложители.

Тримата икономисти не си спестиха и критики към управлението на финансовия министър в кабинета „Борисов” Симеон Дянков, когото обвиниха за несигурността на бизнес средата в България през последните няколко години.

„Има проблеми с възстановяването на нормалния бизнесклимат. Такъв няма заради лошата външна среда, но и заради хаотична вътрешна политика, която внесе голяма несигурност в икономическите среди,” коментира Пламен Орешарски. По думите му бизнесът в България се нуждае от сигурност и предсказуемост на данъчната политика.

Според Орешарски е необходимо и спешно премахване на административни мерки от „рекетьорски тип”. Това мнение подкрепи и Левон Хампарцумян. По думите на банкера малкият и среден бизнес първо е бил задушен от спрените плащания за свършена работа през 2009 г., а след това е подложен на „рекет” чрез постоянни данъчни проверки.

Новите лица в политиката представляват опасност за икономиката, обясни още Хампарцумян. Той изтъкна, че в тази сфера има нужда от хора с опит, като подчерта, че „икономиката не е публичен дом”.

Още икономически новини от България четете в Investor.bg