Актуализацията на бюджета се прави предизборно!

Няма никакво съмнение, че актуализацията на бюджета се прави с оглед на очертаващите се предсрочни избори, коментира в ефира на Bulgaria ON AIR лидерът на ДСБ Радан Кънев.

Той допълни, че според ДСБ другото и по-достоверно обяснение на мотивите да се мисли в посока на промяна на бюджета и на търсене на нов дълг е „наливане на пари в енергийната мафия“.

По думите му премиер с квалификацията и опита на Пламен Орешарски не може да си позволи да говори за дупка в бюджета от 1-2 милиарда. „Или е един, или са два милиарда. Подобна уклончивост е показателна, че той прикрива лъжа на партиите, които са зад него“, заяви Кънев.

С оглед на очертаващите се предсрочни избори темите за актуализацията на бюджета и за промените в Изборния кодекс имат сериозен предизборен потенциал, коментира още Кънев.

Предложенията на ДСБ за промени в Изборния кодекс са свързани на първо място с въвеждането на т.нар. преференциална листа. „Това е сериозен политически въпрос, тъй като избирателят ще има възможност сам да подреди в бюлетината си хората, които според него трябва да влязат в парламента. Тук има и много силен мажоритарен елемент“, заяви Кънев.

От ДСБ смятат, че прагът за влизане в парламента трябва да остане 4%.

"Тъмносините“ настояват и за създаване на изборен регистър на хората, които имат право на глас, за да отпаднат съмненията за манипулиране на вота.

Радан Кънев заяви, че се работи в посока на създаване на реформаторски блок между определени партии, който да не е центриран върху разделението между ляво и дясно.
 
„Основният конфликт в страната няма нищо общо с лявото и дясното пространство“, коментира председателят на ДСБ. Той посочи, че въпросите, около които се търси консенсус, са реформите в съдебната система и отделянето на прокуратурата като самостоятелно звено. ДСБ настояват прокуратурата да е под контрола на изпълнителната власт.

Идеята да остане  в рамките на съдебната система, но не и обвързана със следствието и съда, също може да бъде обсъдена, заяви Кънев.

Друг обсъждан въпрос е обслужват ли обществените интереси институциите и "ако действат само в услуга на частни интереси, за каква пазарна икономика може да става дума".