България се е почувствала застрашена от Македония

България се е почувствала застрашена от провежданата в последните години политика в Република Македония, още повече, че тази политика не е била предизвикана с нищо, казва в интервю за Дойче веле министърът на външните работи Кристиан Вигенин. "Напротив - България от самото създаване на Република Македония подкрепя новата държава във всяко отношение. Но когато все по-целенасочено се поставя под въпрос българската история, българското културно-историческо наследство, обосновава се несъществуващо македонско малцинство у нас, не можем да си затваряме очите“, посочва министърът.

"Добрите отношения с Република Македония имат много важно значение за нас, но трябва със съжаление да отбележа, че за момента в диалога между двете държави се забелязва определен дефицит. Вероятно това в голяма степен се дължи и на факта, че през последните години в Република Македония съществува тенденция към засилване на национализма, което неизбежно води до задълбочаване на недоверието между нас", посочва министърът.

„За да стане член на Европейския съюз, Република Македония трябва да реши съществуващите проблеми със своите съседи, да покаже, че се придържа към принципа на добросъседство и да реализира необходимите реформи, които се очакват от Европейската комисия. Това не е лесен и бърз процес, но за Република Македония няма друг път", казва Вигенин.

Вигенин отново заявява настояването на страната ни с Македония да бъде подписан Договор за добросъседство и сътрудничество. „Подписването му ще позволи да развием в пълен обем сътрудничеството си и ще премахне резервите на България по отношение даването на дата за начало на преговорите за членство в ЕС", подчертава в интервюто си за "Дойче веле" българският външен министър.

В отговор на въпроса дали статутът на българите, живеещи в Западните покрайнини, е удовлетворителен, Вигенин припомня, че на територията на Република Сърбия /във Войводина, Царибродско, Босилеградско, Нишко и Зайчарско/ живеят няколко хиляди потомци на българи, които в един или друг исторически период са останали в пределите на сегашната сръбска държава. И техният статут и права като признато от законодателството на Република Сърбия национално малцинство са ключова тема в българо-сръбските отношения.

Външният министър посочва, че Република България има по-големи очаквания по отношение на социално-икономическото състояние на районите в Сърбия, в които живеят представители на българското малцинство, участието им в обществено-политическия живот на Сърбия, правото на информиране и на обучение на майчин език, използване на български език в богослужението, защита и развитие на културната идентичност и др. "В тази връзка се надявам, че в процеса на европейската интеграция на Република Сърбия всички нерешени въпроси и проблеми на българското национално малцинство ще намерят своето положително развитие в духа на европейските ценности и норми", заявява Кристиан Вигенин.

По повод процеса на присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство Вигенин изтъква, че България е изпълнила всички условия и изисквания за присъединяване към Шенген и „нашата безспорна готовност за членство бе многократно призната на най-високо ниво от страните-членки в рамките на Европейския съвет, както и от Европейския парламент и Комисията“. "Надяваме се, че първият етап с отварянето на вътрешните морски и въздушни граници ще може да започне още през март следващата година и в нормални срокове ще се премине към премахване на контрола и по вътрешните сухопътни граници", очаква Кристиан Вигенин.

Българският министър на външните работи не приема формулировката, използвана в Германия за прииждащите десетки хиляди граждани на България и Румъния - т.нар. "мигранти по бедност". Вигенин е на мнение, че тази формулировка звучи дискриминиращо, внушава погрешна представа за българските граждани и не отговаря на действителността - 80 процента от българските граждани, пребиваващи в Германия, са квалифицирани, добре интегрирани и дават своя принос в германската икономика и общество.

През септември започва осъществяването на конкретни дейности за сътрудничество: изпращане на полицейски служители, социални работници и експерти по интеграционнните въпроси от България, които съвместно с германските си колеги ще съдействат за по-бързата и ефективна интеграция на българските граждани, каза Вигенин.