Българите имат много положителна нагласа към ЕС

Това е 62-то издание на "Евробарометър" и е осъществено едновременно и с еднакъв въпросник в 25-те държави на ЕС, в 4-те страни, кандидати за членство, както и в северната част на Кипър. В България изследването е проведено между 12 и 24 октомври 2004 г.

България е на четвърто място след Румъния, Ирландия, Италия и наравно с Турция /63 процента/ в списъка на държавите, където има най-положителна представа за ЕС. Българите свързват ЕС с положителни емоции като надежда, доверие и ентусиазъм.

За тях съюзът означава преди всичко възможност да пътуват, да учат и работят навсякъде в ЕС /52 на сто/, както и икономическо благоденствие /47 на сто/. Макар и значима, подкрепата на българите за ЕС е намаляла с 6 пункта за последната половин година, но делът на тези, които се противопоставят на членството, остава без промяна.

Страхът от ЕС не е типичен за България, сочи изследването. Сред основните рискове, свързани с бъдещото членство, са увеличаването на наркотрафика и международната организирана престъпност /53 на сто/ и на трудностите за земеделците /44 на сто/. Същевременно според анкетираните българи ЕС играе по-важна роля от САЩ за мира в света и борбата с тероризма.

Безработицата и икономическата ситуация са най-голямата грижа, както за гражданите на ЕС, така и на България. Българите вярват в положителната роля на ЕС за решаването на тези проблеми - всеки четирима от десет анкетирани относно безработицата, и 49 на сто – относно икономическата ситуация.

Докато повечето граждани на ЕС изтъкват на първо място националната си принадлежност, а след това европейската, България е една от страните с най-много анкетирани, които поставят националната си принадлежност наред с европейската. Българите изразяват по-високо доверие в европейските, отколкото в българските институции и начин на функциониране на демокрацията.

Въпреки високите очаквания от членството в ЕС, почти половината от анкетираните твърдят, че не знаят нищо за съюза. Резултатите от включения във въпросника тест показват, че в България наистина липсват конкретни знания за живота и институциите на ЕС. Куркулас коментира, че не очаква в България да се появи след членството й в ЕС висок процент на евроскептицизъм.

Разочарованието идва, когато предварителните очаквания са много високи и не се реализират бързо, каза той. Според него България ще спечели от членството си в ЕС, но ползите няма да бъдат усетени веднага, а едва след 3-4 години.

България не е изключение на кандидат за членство, в която положителните очаквания са съчетани със слаба информираност, допълни Куркулас.