"Галъп": Изходът от реални избори - трудно предвидим

Ако изборите за Народно събрание са сега, за БСП биха гласували 21.6%, за ГЕРБ – 18.1%, за ДПС – 5.8%, сочи изследване на „Галъп интернешънъл” за общественото мнение през януари. Проучването е проведено между 9 и 16 януари сред 1012 пълнолетни българи в цялата страна.

Реформаторският блок събира подкрепа от 4.8%, България без цензура – 2.5%, НФСБ – 2.1%, "Атака" – 1.5%. За други партии биха гласували 3.5%. 40.1% посочват, че няма да гласуват.

Привържениците на БСП продължават да изглеждат малко по-мобилизирани от тези на ГЕРБ. Разликите между двата електората правят ситуацията в реални избори трудно предвидима. Според анализаторите ДПС остава на обичайно стабилните си нива на заявени електорални предпочитания. Изследването е правено преди развитието на сюжета с АБВ, който внася допълнителна неяснота, уточнява от "Галъп".

Електоралният потенциал на Реформаторския блок му дава възможност за място в следващ парламент. Основната въпросителна пред формацията е каква част от подкрепата за партиите от блока ще се преобразува в подкрепа за самата коалиция. В месечните си изследвания от "Галъп интернешънъл" тестват и отношението към евентуално сътрудничество на Реформаторския блок с ГЕРБ – този въпрос разделя привържениците на реформаторите и поставя още една задача за решаване.

От днешна гледна точка очакванията са на европейските избори през май да гласуват около и над 2,5 милиона души, което поставя бариерата около 150 хиляди гласа.

Изключително рано е за прогнози за евроизборите, но от перспективата на януари силите на двете основни партии изглеждат изравнени. Възможностите на ДПС са добри, а реални изгледи за влизане в Европейския парламент имат Реформаторският блок и България без цензура. НФСБ има своите шансове, а от днешна гледна точка за „Атака” ще е трудно да има евродепутат.

Според анализаторите новата година не донесе съществено раздвижване на общественото мнение по текущите политически проблеми. Отново приблизително равни изглеждат дяловете на отговарящите със „за” и „против” по важните въпроси за съдбата на правителството: оставка, предсрочни избори, протести и т.н. Обществените нагласи са придобили трайна структура, а предстоящата предизборна надпревара вероятно ще доведе и до още по-сериозно втвърдяване на позициите на двата лагера, които се очертаха в последните месеци.

Намаляването на демонстрациите не отменя готовността за протест, според данните. Една пета от запитаните твърдят, че биха участвали в протест срещу правителството, а 5%  твърдят, че вече са го направили (съвсем условно това отговаря на близо 300 хиляди души).

Близо 40% смятат, че протестите трябва да продължат, а също толкова са на обратното мнение. Една пета от запитаните вярват, че ако протестите продължат, те ще успеят да доведат до оставка на правителството и предсрочни избори. 50% обаче са скептични по отношение на успеха на протестите. В отговорите на тези въпроси се отразяват и позициите на различните партии.

Основните институции остават със сравнително ниски нива на доверие, но най-трудните дни за президента изглеждат отминали. Недоверието в институцията е на по-ниски нива в сравнение с предходния месец и обхваща половината от българите. Доверието пък е близо една трета. Почти толкова са позитивните оценки и за правителството, а негативните се стабилизираха на нива от около 60%, според „Галъп интернешънъл“.

Според анализаторите сравняването на исторически периоди не е докрай коректно, но в последната половин година и президент, и правителство са оставили усещането, че спадът в подкрепата идва в рекордно ранен етап от мандата. Парламентът пък остава на обичайните от десетилетия ниски нива на доверие – през този месец 14% от запитаните декларират одобрение за институцията.

Няма съществени размествания и в подкрепата за политическите личности. Прави впечатление сравнително ниската разпознаваемост на министрите в правителството. Освен Орешарски, който е по-близо до по-рейтинговите фигури с доверие сред около една трета от българите, изпъкват и имената на Цветлин Йовчев и Драгомир Стойнев.

По-спокойно в сравнение с предни месеци звучат данните за бежанския въпрос - малцинство от 28% споделя крайното становище, че България не трябва да приема бежанци и трябва да изгони вече влезлите. Повече от половината българи възприемат хуманната позиция, че трябва да се помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт. Пикът на проблема с бежанците и нелегалната имиграция засега изглежда отминат.

67% от българите са песимистично настроени за посоката на развитие на страната, оптимистите са 17%. Подобни нива се отчитат от началото на протестите през февруари 2013 г. насам и са свързани с непрекъснатото усещане за политическа криза. То подхранва и общото желание за намиране на консенсус. Над 90% от запитаните споделят мнението, че сега повече отвсякога е необходимо национално съгласие.

Въпреки това, само 28% се съгласяват с твърдението „ГЕРБ и БСП трябва да се разберат да управляват заедно”. По-непримирими към такава перспектива изглеждат привържениците на опозиционните сили.
Очевидно на принципно ниво ясно се осъзнава необходимостта от обществено успокояване, но на конкретно равнище конфронтацията между електоратите на основните партии продължава да е остра, коментират социолозите.