Българинът е скептичен, не усеща по джоба подобрение

В края на 2015 година българинът продължава да бъде силно скептичен, с много ясни и справедливи искания за повече сигурност в доходите и по-прозрачна и справедлива схема на разпределение на това, което произвеждаме. Така лидерът на КНСБ Пламен Димитров обобщи в интервю за БТА настроенията в обществото.

"Хората живеят не толкова добре, колкото им се иска. Убеден съм, че това, което отчита статистиката като позитивно развитие на доходите и спад на безработицата, трудно се усеща в джоба и в главата на средния българин. Защото завишенията са на толкова ниска база, особено в много части на страната, като изключим София и големите градове, че дори и известно увеличение на доходите от пет-десет, а дори някъде и 22 процента като това, което успяхме да постигнем за музеите, галериите и библиотеките с протестите, носи в джоба на съответните работещи 70-80 лева допълнително върху заплатите, което няма как да ги направи по-богати и по-щастливи", заяви той.

След всички анонси за реформи, според Димитров, единствено тази в пенсионната система, е продължена през 2015 година. Димитров изрази увереност, че реформата ще продължи и през 2016 година по отношение на инвалидните пенсии и капиталовите схеми.

Като положителна стъпка за 2015 година, синдикалният лидер очерта и началото на дългоочакваната и отлагана реформа в средното образование.

КНСБ смята, че механизмът, който беше възприет за 2016 година по отношение на обезщетенията с приемането на бюджета на общественото осигуряване, продължава да бъде несправедлив.

Според Димитров обезщетението за втората година майчинство трябва да бъде обвързано с издръжката на живота, която е минимум 560 лева на член от домакинство.

През тази година реформата в здравното осигуряване продължи да не дава ясни позитивни знаци, а приетите недоразумения като промени, ще дават негативи през 2016 година, каза президентът на КНСБ.

По думите на Димитров незапочналата съдебна реформа, която доведе до политически скандали, с които завърши годината и оставената на произвола реформа в администрацията, също са негативи на 2015 година. КНСБ ще настоява реформата в администрацията да бъде поставена през 2016 година на пълна ревизия.

КНСБ предлага ежегодно договаряне на Национален секторен препоръчителен индекс за ръст на заплатите съобразно състоянието на бранша, съобщи Пламен Димитров. Индексът ще бъде ориентир за фирмите в съответния бранш кое е нормалното увеличение на заплатите, така че да задържат кадрите си и да избегнем този постоянен плач, че няма хора, коментира лидерът на КНСБ.

По думите на Димитров, ако не се намери златното сечение между очакванията на хората за ръста на техните заплати и това, което пазарът е като реалност и занапред няма да има кадри за тези доходи.

Президентът на КНСБ одобрява договаряне на минимални заплати по браншове, но смята, че то не трябва да заменя, а да допълва договарящия се в момента механизъм за определяне на национална минимална работна заплата.

КНСБ ще оспори през следващата година заложеното в тригодишната бюджетна прогноза увеличение на минималната заплата през 2017 година с десетина процента, защото минималната работна заплата е доказала, че има изтеглящ ефект върху доходите в България, заяви Димитров.

Той припомни, че статистиката на Евростат показва, че между 25 и 28 процента са работещите бедни в страната ни.