Депутатите твърди: 25 дни отпуск – непосилни за бизнеса

Платен отпуск от 25 дни ще е непосилен за работодателите, смятат масово депутатите, които пък според правилника за дейносттаси си имат почивка от 32 дни годишно.

Предложението отпускът да скочи от 20 на 25 дни беше на независимия Георги Кадиев, но очаквано искането му не срещна подкрепата на народните представители и не стана факт.

По време на дебата обаче въпросът опря и до ваканциите на депутатите, след като пръв темата засегна независимият Велизар Енчев.

Той е радетел за намаляване на ваканциите на народните избранници отдавна и дори внесе предложения за промени в правилника в тази посока, но и те не се харесаха на депутатите.

Като стана въпрос за удължаването на отпуските на наетите на трудов договор, днес той не пропусна да напомни колко много почивки имат депутатите. Това ядоса Красимир Велчев от ГЕРБ и той обвини Велизар Енчев, че уронва престижа на Народното събрание с приказките си.

"Депутатите имат отпуска 32 дни, което е много по-малко от тази на учители и други държавни служители. Освен това те нямат право на неплатен отпуск и техните отпуски са фиксирани със закон", защити ваканциите си Велчев.

Председателят на парламента Цецка Цачева призова и двамата да не опростяват дебата.

Тя припомни, че работата на депутатите не се фиксира с начало и край на работния ден, така както това се отнася за всички останали наети на договор.

"Депутатите работят в избирателните си райони и в дните, които са обявени за ваканции. Това, че някои не работят по места с хората, които са ги избрали, не се пренася автоматично на целия парламент", коментира Цачева.

Мотивът на Кадиев да предложи увеличаване на срока за отмора през годината е, че така служителите ще бъдат по-мотивирани, когато са на работа и ще се повиши производителността. Според него мярката е, за да се пребори стресът на работното място.

"Аз съм собственик на компания, в която работят 30 души, нейни клиенти са били дъщерята на Иван Костов, когато работеше за банка, синът на Сакскобургготски, когато работеше за "Лемън Брадърс", МВФ е абонат. Аз тези хора ги пазя с нокти и зъби да не напуснат страната, четирима вече отидоха в ЕК, опитвам се да ги задържа, за да раждат деца тук", обясни Кадиев. Аргументите му обаче не бяха приети от повечето депутати.

"Откъде при тази производителност на труда ще се вземат средства за тези още пет дни отпуска, защото дори със скока на минималната работна заплата някои работодатели правят маневри за натиск", упрекна лидерът на БСП Михаил Миков.

Според него това ще може да стане само с цената на съкращения или с намаляване на работната заплата, "защото едно е в такава фирма за деца на златни родители, а друго е във фирма на ишлеме, където натискът е жесток".

Димитър Байрактаров от ПФ също смята, че това ще е удар по българската икономиката.

Реформаторът Румен Христов предупреди, че още пет дни платен отпуск ще убие бизнеса, който и без това прохожда и е в началото на своето развитие.

След като отхвърли искането на Кадиев, парламентът прие изменение в Кодекса на труда, с което се дава възможност на сдружения на дребния бизнес да кандидатстват за статута на национално представителни.

Статутът на национално представителна организация дава възможност за участие в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

С промените се намаляват критериите за представителност на работодателските организации и на синдикатите. Досега от бизнес съюзите се изискваше да обединяват браншови структури или предприятия с поне 100 хил. заети. Сега вече членовете трбва да са поне 1500 и да осигуряват 50 хил. служители или, ако са по-малко, осигурените в тях да са 100 хил.

Изискването за броя на синдикалните членове за профсъюзите се намалява от 75 хил. на 50 хил. души.