Подводните камъни на задължителния вот

40,7% от българските граждани одобряват задължителното гласуване със санкцията "заличаване от избирателните списъци". Другите 55,7% обаче са против, а 3,6% не могат да преценят. Това показва телефонен сондаж на агенция "Сова Харис", който обаче няма претенции да бъде представителен, отбеляза директорът на агенцията Васил Тончев в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

Задължителното гласуване едва ли ще доведе до някакъв особен ефект, а по-скоро до повече рискове, заяви още Тончев.

"Отдавна стои тази идея в политическото пространство, но мисля, че винаги е имало "за" и "против", а сега се прокарва последователно от една политическа сила, която вярва в това. Не мисля, че трябва да им се отрече, но не е довело до нещо положително. Не вярвам, че това дори ще повдигне активността", настоя той.

Не би трябвало да има задължително гласуване, подкрепи тезата му по Skype от Торонто Красимир Гаджоков.

"Само в две държави в Европа има задължително гласуване - Белгия и Гърция. Не виждаме задължителният вот да води до някакви задължителни ползи - политически или каквито и да било други. Не виждам как това би бил някакъв метод за достигането на избирателите. Начинът да се стимулират избирателите не е задължителното гласуване, а политици, които демонстрират добронамереност и работа в обществена полза. Тогава хората ще излязат и ще гласуват повече", добави още Гаджоков.

Това, което ни се струва, че би решило даден проблем на българските избори, е напълно възможно да се отрази обратното, посочи Гаджоков. Според него трябва да се види какво стимулира хората да отидат до урните и това може би е политици, работещи за тях.

Проучването показва още, че 75% от хората са съгласни да се въведе по-строг контрол при гласуването в Турция за българските избори. 20% са против, а 4,9% не могат да преценят. Според Тончев, когато става дума за по-строг контрол, той смята, че това се отнася и за изборите в България.

Експертът мисли, че вървим към това да направим избирателния процес, както е бил преди век - по времето на Бай Ганьо. Доста осезаем е регресът. "Преди 10-година контролът също беше много по-строг - изборите да се проведат по Конституцията, а сега - виждаме фалшификации, натиск върху определени групи хора, купен вот. Докато в Турция това, което е убедена обществеността е, че контролът е занижен изключително в голяма степен", добави той.

В България се приема демокрация да е едно механично управление на мнозинството, но истинските демокрации не са това - при тях има защита на малцинствата, дори тогава, когато те не са съгласни с тях и тези неща са обикновено в конституциите, за да не могат да бъдат пипнати лесно, допълни Гаджоков. По думите му това е една демокрация - когато защитаваш своите социални или дори етнически малцинства с приемане на закони и правила, които не винаги отразяват мнението на обществото в смисъла на мнозинство.

"Ако се приеме ограничението от 35 секции - започва събиране на заявления и подаване на ЦИК чрез местните посолства и консулства. В 25-дневния срок се подават заявления от 40 секции, които искат да бъдат образувани в САЩ. Кой решава и на какъв принцип кои 5 секции няма да бъдат образувани?", коментира още той.

Трябва да се приемат няколко принципа, подчерта Тончев.

"Единият от тях е безспорно запазването на конституционното право на всички български граждани, независимо къде живеят те. Избирателният процес трябва да бъде честен и да бъдат изградени нормите, да бъде осигурена валидността на гласовете, което също е под въпрос. Трето - всичко има финансово измерение", посочи той.

Проблемите не са решени и трябва да се търси по-оптимално решение, обобщи Тончев.

Целият разговор вижте във видеото на Bulgaria ON AIR