Игра на президент по български

Да подценяваш избирателя е грешка. Той винаги го усеща и наказва. Примери в последните години много. Опитът да разрушиш институция е тежък удар срещу демокрацията.

Основните политически играчи са напът да си поделят отговорността и за двете. За президентските избори ми е думата. По-малко от половин година преди вота – нито една от основните партии не е обявила кандидата си за "Дондуков" 2.

Около 150 дни преди да решим кой да седне на едно от най-високите кресла в държавата за следващите над 1800 дни знаем само кой няма да се кандидатира – сегашният държавен глава Росен Плевнелиев.

ГЕРБ и БСП запазват пълно мълчане за кандидат-президентската си двойка. Реформаторите пък дори не могат да си насрочат среща, на която да се разберат как да излъчат своя представител за битката. ДПС се оглеждат, АБВ търсят не кандидат, а коалиция. Обидно е, най-вече за нас.

Изборът е сериозен, колкото и да се опитват да ни внушат, че този вот е маловажен и без голямо значение. Президентът няма власт, ще кажат някои. Да, държавният глава не може да се похвали с правомощията на премиера. Човекът на "Дондуков" 2 обаче е лицето на държавата пред света, а живеем в свят, където геополитиката е всичко. Един стар агитационен клип в Македония приканваше избирателите да направят информиран избор с доста неприличен лозунг: "След ****, нема каяне". Той важи с пълна сила за избора на държавен глава.

Правителства идват и си отиват лесно. Справка – пребройте колко кабинети са изкарали пълните си мандати в последните 26 години. А сега пребройте колко президенти сме имали. Не е трудно – само четирима са. Трима са били начело на "Дондуков" 2 по пет години, а един – 10. Това е разликата – след 150 дни, ние ще пуснем бюлетина за човек, който ще седи начело на държавата следващите 1800. Почти гарантнирано.

Сега отнесете това към факта, че президентът Росен Плевнелиев състави две служебни правителства. Политическата конюктура в момента не дава голяма надежда за стабилизация, така че имаме всички данни, за да направим обосновано предположение, че и следващият държавен глава ще трябва да излъчи поне един кабинет.

А основните политически играчи ни казват да почакаме до есента или средата на лятото, за да ни кажат между кого ще имаме възможност да избираме, защого сега имат по-важна работа.

Не на последно място – с тези свои действия те девалвират президентската институция. Подценяват умишлено ролятата на един от тримата големи в държавата. Роля, която през последните години никак не е второстепенна. И да знаете – започнат ли политиците да обясняват, че нещо няма значение, значи за тях значението му е огромно. И не се връзвайте на: "Имаме по-важни неща сега". Информираният избор е много важен. Точно сега.

Опит да омаловажат един избор и една институция, да изкарат играч в 12 без 5 и да кажеш: "Ами, това е". Точно сега те правят това. Забравят, че в опит да подценят избирателя и изборите, всъщност надценяват себе си. Избирателят винаги усеща и наказва. Есента наближава и в края на изборния ден обидени ще го играят опиталите да си осигурят служебна победа.