Тънки сметки за НС: Кои партии подкрепяте? Как бихте гласували!

Краят на българското председателство и нетипично горещо политическо лято не останаха без последствия. Оценките и самооценките на българските граждани за заобикалящата ги действителност са се влошили в сравнение с предходните месеци.

С два пункта за последния месец е спаднал делът на хората, които преценяват, че живеят по-добре в сравнение с другите, което се съчетава с един пункт нарастване на дела на онези, които смятат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се променят оценките за живота през миналата година.

Като основна причина за всичко това, наред с нестихващите скандали и разправии във властта, се откроява нарастващото масово безпокойство за развитието на икономиката, независимо от оптимистичните статистически оценки и прогнози.

В класацията на Социологическа агенция "АФИС" на важните въпроси за България, интервюираните са посочвали: "Доходите и пенсиите" (23,9%), "Развитието на икономика" (13,8%), "Безработицата" (10,7%) и "Финансовата стабилност" (10,2%), съответно на първо, второ, четвърто и пето място в подреждането.

Между тези проблеми в челото се нарежда единствено въпросът за здравеопазването, което заема третото място с 11,5 на сто. В сравнение юли цитираните стойности са били общо с 4 пункта по-ниски.

Не по-различна е класацията на проблемите, които хората обозначават като лични.

Проблемите на "Бедността", "Неясните перспективи", "Безработицата" и "Пенсиите" се подреждат съответно на първо, трето, четвърто и пето място със стойности от 15,2; 13,2; 11,0 и 10,8 на сто. Тук проблемите на здравето са на второ място с 14,9%, отбелязват социолозите.

"Всичко това, заедно с повишаващите се цени на стоките от първа необходимост, както и очакванията за по-високи сметки за ток, парно, вода и други влияе на тенденцията към ръст на обществените тревоги и съвсем логично дава отражение върху отношението към управлението на държавата и върху оценката за политическата обстановка като цяло", коментират от "АФИС".

Ситуацията, според тях, влияе пряко и на доверието в основните институции на властта. За първи път се случват две неща: първо, местната власт е с негативен рейтинг (доверието е по-ниско от недоверието) и, второ, недоверието в парламента е по-високо, отколкото в съда и прокуратурата, които обичайно заемаха последните две места в общото подреждане. През септември рейтингът на Народното събрание е затворил дъното на класацията.

"Предлаганото "лекарство" – смяна на министри, макар в началото да предизвика временни позитивни очаквания, сега бележи низходяща тенденция. Може би и заради това, че въпреки шумния спектакъл около трите оставки, не бяха сменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, ако зависеше от тях, а именно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%)", отчитат от агенцията.

Води ли всичко това до размествания в електоралната картина?

Категоричен отговор не може да се даде, а по-точно отговорът е и "Не", и "Да". Не, защото няма промяна в реда, по който се подреждат основните политически сили, а Да, защото промяна в този ред може да настъпи във всеки следващ момент.

От една страна, налице е ясно изразен отлив на активни избиратели от всички парламентарно представени партии и коалиции, а от друга страна, растат дяловете на потенциалните негласуващи и на онези, които при евентуални нови избори не биха подкрепили никого.

Означава ли това обаче, че избирателят за пореден път се оглежда и търси активно нови политически проекти?

И тук отговорът е и "Да", и "Не". Да, защото готовността за гласуване на евентуални нови избори остава сравнително висока – около 60%, а настоящите парламентарно представени партии не могат да уплътнят такъв висок процент. А Не, защото нито една от извънпарламентарните партии, включително и онези, които не съществуват, и към този момент са единствено продукт на слухове и догадки, не могат да разчитат на самостоятелен успех.

Според социолозите свободно разпознаваемите партии от електората са едва четири партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака".

И така: Ако сега има вот за кого бихте гласували?
ГЕРБ - 21,3%
БСП - 20,9%
ДПС - 7,4%
Обединени патриоти - 5,5%
Воля - 1,2%
Не подкрепям никого - 8,5%
Колебая се - 16,7%
Няма да гласувам - 13,6%

-------------------------------------

Коментарът на социолозите е въз основа на данни от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от Агенция "АФИС" в периода 14-19 септември 2018 година. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.