Не ме гледай умно, българино! Жорж Ганчев и животът от САЩ до Владая

Не 4 пъти, 10 ще се кандидатирам докато умра. Така обоснова рекордното си 4-то кандидатиране за президент преди 3 години един от най-противоречивите образи на българската политика от прехода - Жорж Ганчев.

Цветен, провокативен, полемичен и различен - какъвто и да беше истинският Жорж, със сигурност си спечели мястото на един от най-ярките образи, в иначе изпълнената със скучновати личности, българска политика. Лафовете му, изпълнени с възрожденски плам и известна шопска злъч, ще останат завинаги в умовете на българите, които, харесващи го или не, признават и днес неговата различност.

На 19 август, си отиде Георги Ганчев Петрушев - както е истинското му име - политик, спортист, журналист и шоумен.

Роден в края на 30-те, току преди избухването на войната, която ще разруши Европа, Жорж винаги е гледал към Запад, България му е тясна, както той сам признава. Така през 60-те години се жени за британска поданичка и емигрира. Започва дългият път на Георги Петрушев към създаването на Жорж Ганчев.

Завършва Британската академия по фехтовка и Театралния институт в Холивуд, Калифорния. През периода 1973 - 1988 г. се изявява като режисьор, сценарист в театъра, продуцент в киното и театъра на Англия и САЩ. По негови твърдения е автор на 7 филмови сценария в Холивуд, на пиеси, продуцирани в Холивуд, на книги и поезия.

През 1970 и 1974 г. е световен шампион по фехтовка при професионалистите. Изявявал се е и като актьор. В България е издадена неговата автобиография "Жорж". Както сам декларира - неговото хоби са конете, музиката и поезията.

След промените, се прибира в България и става една от най-активните политически фигури в страната. Участва в учредяването на СДС, а през 1990 г. създава Българския бизнесблок. Първото му участие на избори е през 1992 г. - бори се за президент. Шокиращо, но тогава получава цели 17% от гласовете - трето място. Не е малко за един на практика непознат за публиката образ.

Следват годините му на депутат в 37-ото и 38-то Народни събрания.  В парламента е председател на парламентарната група на Бизнесблока (1995 – 2001), оглавявал е парламентарната Комисия за радио, телевизия и съобщения.

Следват още три опита в кандидат-президентски надпревари, но така и никога повече не постига такъв силен резултат като на първите избори. Сухата му политическа биография включва още създането на Национално патриотично обединение през 2004 година, участие в различни коалиции и обединения.

Истинската му същност обаче може да бъде разкрита чрез някои от неговите незабравими цитати и словесни еквилибристики.

Подбрахме някои от тях, в памет на яркия образ, за който "Родината се обича не защото е голяма, а защото е своя".

"Не ме гледай умно, българино!" - любима реплика и символ на неговата политическа кариера

"Диктатор ли съм, а гадженце?“ - въпрос към възлюбената му Шуши в някакво вестникарско интервю във Владая

"Фернандел от Филипополис" - за президента Петър Стоянов

"Жорж не можете да го спрете никога, докато е жив. Трябва да го гръмнете"

Поклон пред паметта му!