Западен печат: Това изобщо не означава, че Борисов излиза от играта

"Временното му оттегляне на заден план изобщо не означава, че Борисов окончателно излиза от играта. Той може би просто ще изчака, за да види дали коалицията срещу него няма да се самоизяде." Дойче веле информира за коментари в западната преса.

"Вече две седмици след изборите в България на хоризонта все още не се вижда правителство", четем в кореспонденция на ДПА. Германската агенция припомня, че Борисов няма да се кандидатира за премиерския пост, за който той предлага проевропейски настроения бивш външен министър Даниел Митов.

"Споява ги желанието да се махне Борисов"

Дали обаче Борисов окончателно се оттегля? По този въпрос добрият познавач на българската политика Михаел Мартенс написа тези дни във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) следното: „Временното оттегляне на заден план изобщо не означава, че дългогодишният правителствен ръководител окончателно излиза от играта. Та нали той си остава лидер на най-силната партия в страната, която държи кметските постове в почти всички важни градове. Борисов може би просто ще изчака, за да види дали хетерогенната коалиция срещу него действително ще придобие някакви очертания или пък ще се самоизяде и насред пандемията ще се провали. Спойката на опозицията е желанието да се махне Борисов“, коментира Мартенс.

По същата тема в кореспонденцията на ДПА четем още: „От 2009 година насам ГЕРБ състави вече три правителства, но на фона на обвиненията в корупция сегашните пет партии от „антиборисовския лагер“ обявиха ГЕРБ за „токсична партия“, която изолираха политически. Въпреки това ГЕРБ иска да състави проевропейско правителство. Шансовете за успех обаче изглеждат малки“.

Голяма статия за България излезе във вторник и на икономическите страници на ФАЦ. „Последните 12 месеца не бяха добри за много българи. Пандемията увреди здравето и икономиката в най-бедната страна от ЕС, която за предприемачите е оазис на ниски данъци“, четем в началото на публикацията. Авторите правят кратък обзор на изборните резултати и цитират представителя на фондация „Конрад Аденауер“ в София Торстен Гайслер, който казва, че България е изправена пред фаза на несигурност и никой не знае кога тази несигурност ще приключи. Съществува опасност от макроикономическа дестабилизация, а паралелно с това България трябва да се бори срещу пандемията, да развива инфраструктурата си и да взима мерки срещу корупцията и престъпността, изброяват експерти.

ФАЦ цитира и още мнения за икономическото положение в страната. Без бързо подобряване тази година отново ще пострада и туризмът. Румен Добрински от Виенския институт за международни икономически изследвания припомня, че още през миналата година туристите намаляха с 60%. Под черта обаче икономиката все още е в добро състояние, обобщава Петър Ганев от Института за пазарна икономика в София. Добрински и Ганев прогнозират стопански ръст от 2,5-3% за тази година, като икономистът от ИПИ отново припомня за процъфтяващия IT-бранш в България.

От какво се нуждае България

В статията се цитират и оценките на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), откъдето припомнят, че Германия си остава най-важният български търговски партньор, като България има плюс от почти 1 милиард евро в двустранната търговия. Положителни икономически фактори за България остават ниската цена на труда, плоският 10-процентен данък, доброто разпространение на немския език и членството на страната в ЕС, смятат от ГБИТК.

В статията става дума и за милиардите европейски помощи, които България трябва да усвои през следващите години - при положение че досега не се справя особено добре с тази задача. „Политиката и администрацията трябва да се напрегнат, за да има успешно приключване на проекти“, констатира по тази тема GTAI, германската служба за насърчаване на външната търговия. А Петър Ганев обобщава: „Всички международни сравнения показват, че по отношение на икономическата рамка България се справя добре, но куцука на опашката в такива области като институционалната рамка, корупцията и върховенството на закона“. Ганев смята, че с оглед на всичко това страната се нуждае от дълбока реформа, най-вече в областта на наказателното преследване и ролята на главния прокурор. „Това ще бъде централна тема за новия парламент“, казва той пред ФАЦ.