Социолог: Имаме ярък пример на отказ от носене на отговорност

Очевидно се търси координация с президента Румен Радев, очевидно той и партиите, които влязоха в Народното събрание са заинтересовани от промяна в изборните правила, а не от следване на българския дневен ред. Имаме много ярък пример на отказ от носене на отговорност и се надявам, че българските избиратели ще изразят своето отношение към тези политически субекти на предстоящите предсрочни избори. Не виждам хипотеза, в която трети проучвателен мандат би могъл да завърши успешно. Това каза за БГНЕС социологът доц. Антоний Гълъбов.

Той прогнозира още, че на предстоящите предсрочни избори няма да бъде постигната активността от тези на 4-ти април.

"По-малко хора ще излязат да гласуват, в резултат на което в следващия състав на Народното събрание ще влязат повече политически формации. Предизвикването на предсрочни избори няма да увеличи ясно подкрепата за дадени формации за сметка на други, няма да очертае ясно мнозинство, защото самото българско общество няма съгласие относно на това накъде вървим и как да подредим държавата си, следователно ще имаме още по-тежка ситуация след по-вероятните предсрочни избори", коментира той.

Доц. Гълъбов коментира, че приоритетите на партиите в парламента нямат нищо общо с дневния ред на българското общество – нито промените в изборния кодекс, нито спирането на държавата, чрез мораториум; нито промените в Закона за политическите партии са приоритети за хората.

"Нито един от приоритетите на българския дневен ред не намери място в петте работни дни на 45-тото обикновено народно събрание", заяви социологът и подчерта, че заради липсата на мнозинство страната ни ще влезе в спирала от избори.

"Навлизане в политическа криза, което ще коства много на българското общество. Тези народни представители ще ни излязат много по-скъпо, не само заради заплатите им, а преди всичко заради загубеното време и несвършената работа", обясни доц. Гълъбов.

Разиграващото се в пленарната зала не е случайно и с цел, твърди той.

"Част от целта е да се засили разочарованието от парламента и да се придвижим към президентска република. Искрено се надявам, че не става дума за това, защото това вече се определя по друг начин. Факт е, че поведението на политическите партии, за тези пет дни, в никакъв случай не допринесе за повишаване на авторитета на НС в българското общество", коментира доц. Гълъбов и добави, че коалицията ГЕРБ-СДС са се оттеглили организирано в ролята на опозиция, а с внасянето на искането към Конституционния съд за обявяване на мораториума за противоконституционен показаха, че са готови да се защитават и да заемат ясна позиция спрямо случващото се.

"Самата претенция да бъде приет акт на НС с ясното разбиране, че то ще бъде отхвърлено от КС е прецедент. В българския парламент досега не сме имали случай, в който се приема акт с ясното разбиране, че той противоречи на Конституцията, но с бавенето, с това че докато се стигне до произнасяне на КС този мораториум няма да е актуален. Това е опит за саботиране на държавата, което ще остане като един от лошите примери в българската парламентарна практика", посочи той.

Според него няма значение президентът Румен Радев на кого ще връчи третият проучвателен мандат.

"Очевидно става дума за споразумение между ИТН и г-н Радев. Радев ще изчака да бъдат приети промените в изборното законодателство, след това ще бъде връчен вторият мандат, той ще бъде върнат и бързо след това ще бъде връчен третият мандат и г-н Радев ще има възможността да назначи второ служебно правителство, ако това е целта на неговото присъствие в президентската администрация", начерта политологът развоя на събитията в идните дни.

Той поясни, че президентът може да връчи вторият мандат в неопределен срок и да изчака да бъдат пренаредени изборните правила, като например да назначи ЦИК; да избере членовете на комисията, които ще организират изборите, на които предстои да се яви наесен.

"С други думи имаме един доста видим опит за овладяване на държавата, който ще предизвика политическа криза", убеден е социологът.

Доц. Гълъбов обясни още, че заради очакваната по-ниска избирателна активност ще влязат повече партии, поне с две повече.

"Най-вероятно може да се завърне коалиция от патриотите ВМРО – НФСБ, много вероятно също така някоя от партиите на Васил Божков, независимо дали ще се яви с БНО или с истинското си име – "Българско лято". Възможно е една от присъстващите в момента, най-малката парламентарна група – "Изправи се! Мутри вън" да не успее да премине 4% бариера", прогнозира социологът.

Според него какъвто и да е изходът от предсрочните избори, то съставът на бъдещото НС няма да бъде по-подходящ за съставяне на управляващо мнозинство. Той изрази опасение, че следващият парламент дори може да е по-лош от този в момента.