АЕЦ "Козлодуй" преговаря със западни държави, за да замени Русия

България ще ползва дерогация за внасянето на части от Русия за АЕЦ "Козлодуй", докога ще продължи този процес?

"Не смятам, че много дълго, защото дерогацията е правилна. Причината е, че АЕЦ "Козлодуй" полага доста усилия в преговори с няколко западни държави от Европа, които да могат да ги произвеждат, за да може да бъде заменен доставчикът Русия с друг, затова е правилно. Ако някои части са по-специфични, ще трябва да е по-дълго времето - за няколко години. За не много години - най-много 2-3, този въпрос ще бъде решен", каза председателят на Българската атомна асоциация "Булатом" Богомил Манчев в студиото на предаването "Брюксел 1".

По думите му "за първи път имаме 30-годишен план как да развиваме тази енергетика.

"Има въпроси, които са неотложни, даже с някои сме закъснели повече от десетилетие като развитие на ядрената енергетика. Поели сме ангажимент до 2050 г. България да направи беземисионна икономика", допълни той в ефира на Bulgaria ON AIR.

Попитан дали войната в Украйна и енергийната криза, която възникна след нея, не ни ли дава основание да искаме именно това, той отговори: "Не казвам, че не дава, но това е същият проблем с Румъния и Гърция. Те имаха още по-тежки проблеми за намаляване на емисиите и много други държави. Да вземем най-голямата държава Германия. Тя също има такъв проблем. Но никой не е сменил засега 2050 година. Тази визия е направена от някакъв чиновник, който е запалил свещ и я е написал. И неправителствените организации, и организациите, които са със соларните асоциации, вятърната асоциация, за водата, която произвежда електроенергия, атомната енергия, газовата и въглищната индустрия, всички те са гледани, когато тази програма е написана. В нея има 4 ядрени блока, но има 12 000 MW слънце, има 4000 MW вятър, има 5000 MW електролизерни инсталации, 2000 MW ПАВЕЦ, два ПАВЕЦ-а по 1000 MW. Има много други системи, които да съхраняваш енергия по различен начин".

Гостът подчерта, че в тази визия не се предвижда никакво увеличаване на консумацията на енергия от днешна дата до 2050 г.

"Предвижда се да правим чиста енергия, а с целия излишък, който ще получим от тези солари, от вятъра и водноелектрическите централи, би трябвало да произвеждаме не малко количество водород, което трябва да смесваме с природния газ", поясни той. Манчев припомни, че България е подписала ангажимент, че до 2050 г. ще горим природен газ в енергийни съоръжения и в стъкларска индустрия.

"Ще продължим да горим три и половина милиарда кубични метра газ, който се равнява на 40 милиона MWh електроенергия. Около 10-12 милиона енергия трябва да е водород. Този 10-12 милиона MWh енергия се произвежда от 15 милиона MWh електроенергия извън тази, която консумираме. Както виждате, тя няма да стигне. Защото 12 000 MW слънце ще направят 15 000 MW електроенергия, която ще произведе водорода", отбеляза гостът.

По отношение на възможността да бъдат обособени местата за съхранение на ядрени отпадъци Богомил Манчев отговори, че "имаме два фонда: радиационна безопасност, където се трупат точно такива пари, другият е ядрена безопасност, които са под стопроцентов контрол от Министерство на финансите".

Председателят на "Булатом" не пропусна да коментира и въпроса относно сеизмичността на площадка "Белене".

"В момента тази площадка е с ново тяло и 24G като активност на свободна повърхност. А в 7-и и 8-и блок в "Козлодуй" е 0.3G. Никой не говори, че "Козлодуй" е по-сеизмично активен от "Белене". Факт е, че новите технологии, които се предлагат от двете страни, към които България се е ориентирала за съвместна разработка на новите ядрени мощности в "Козлодуй" и "Белене", решават проблема със сеизмичността. Когато правихме проекта "Белене" бяхме под стрес заради проблема във Фукушима", каза той.

Манчев отговори и на ключовия въпрос дали Европа преосмисля отношението си към ядрената енергия след началото на войната в Украйна.

"В световен план войната в Украйна няма нищо общо. Анализите, които бяха направени за последните 10 години относно изхарчените пари за веитата в световен мащаб, са малко повече от 10 трилиона долара. Въглеродите, които ние харчим в света, които са около 83-84% от енергията, която произвеждаме, успяхме да ги намалим с процент и половина. Ако същите пари ги бяхме изхарчили в ядрена енергетика, щяхме да намалим ползването на въглероди с 45%. Имам предвид нефт и газ, защото газът не е чист. Като изгорим газ и получим 1 MWh електроенергия, изхвърляме в околното пространство 500 кг. въглероден диоксид. Всичко над 200 кг. е мръсно. Най-чистата енергия, която се добива въобще в света, е от ядрената енергетика, с всички нейни проблеми, които има, естествено", категоричен бе той.

Манчев обобщи, че визията за развитието на ядрената енергетика е изпълнима за правителството.

"Тя е доста амбициозна, но е изпълнима и доста би подкрепила брутния продукт на България. Защото за много мегавати от слънцето, вятъра и част от електролизерните инсталации се счита, че ще бъдат направени с частни капитали. Общо като инвестиция в България за 30 години се предвиждат над 50 милиарда евро. Това е доста голяма инвестиция в инфраструктурата", отсече председателят на "Булатом".