Без реформи РСМ рискува да бъде отделена от Албания за ЕС

Без да извърши необходимите реформи, Република Северна Македония реално не може да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз.

Включването на българите и други народи в конституцията е част от т.нар. френско предложение, което е европейско предложение. Това са условията и двете страни са ги приели, никой не поставя допълнителни условия. Това заяви в интервю за БГНЕС Илхан Кючюк, президент на политическа партия „Алианс на либералите и демократите за Европа“ (АЛДЕ) и член на Европейския парламент от групата на „Обнови Европа“.

В македонското общество трябва да започне тежкият дебат за конституционните промени, за да започне фактическото отваряне на всички глави, т.е. Република Северна Македония (РСМ) да върви по пътя си към Европейския съюз (ЕС), въз основа на дневен ред, който е реформаторски.

„Най-важната предпоставка е общественият консенсус, но не по-малко важно е политическото съгласие. Като докладчик на Европейския парламент (ЕП) дадох необходимото политическо време на властите в Скопие, и тук визирам и опозицията включително, да намерят този консенсус да се върви по пътя към ЕС. Без да се промени конституцията, РСМ реално не може да започне да преговаря с ЕС“, категоричен е Кючюк.

Той предупреди, че ако РСМ не направи тези промени в близко бъдеще, ще бъде разделена от Албания, която ще продължи и ще се включи към онези държави, които ще имат ясна пътна карта, докато РСМ ще остане в групата със Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина – страни, които имат тежки двустранни въпроси и които имат да решават въпроси, породени от войните в близкото минало.

„От друга страна съществува геополитическото предизвикателство, заедно с това и възможност, Украйна да започне реално да преговаря с ЕС, тя е страна, която получи статут на кандидат-член. Т.е. изборът е много ясен – дали РСМ иска да продължи по пътя си чрез реформиране на обществено-социалните отношения, или ще се включи в една друга група, която няма ясна пътна карта в ЕС“, заяви Кючюк и подчерта, че тук въпросът е изцяло на македонския политически елит.

Той отбеляза, че през годините винаги е призовавал за едно: „Може да има тежки дебати по отношение на бюджет, социална политика, може да се спори по въпросите на дневния ред в македонското Народно събрание, но когато става въпрос за стратегическите цели – влизането в ЕС, тук всички трябва да бъдат единни, а именно да има обединение“.

Такова обединение обаче не се вижда, а напротив – има едно заиграване със страховете в македонското общество. „Не, никой не поставя допълнително условия. Условията са това и двете страни са се съгласили – България и РСМ, гласували са тези условия в българското, респективно в македонското Народно събрание. Оттук нататък тези договори трябва да бъдат изпълнени“, категоричен е евродепутатът и добави, че ако не бъдат направени необходимите конституционни промени, няма основание докладът за РСМ да бъде гласуван в ЕП, защото конституционните промени са съществена предпоставка за започване на преговорния процес.

Кючюк обясни, че един преговорен процес отчита напредъка и регреса, но ако не са взети под внимание предварителните условия за започването му, реално ние не говорим в същината си за истински преговорен процес, който включва отваряне и затваряне на преговори дори по новата методология на клъстери. „И затова сравнението с Република Турция е абсолютно неоснователно. Турция преговаря, заедно с това отчита напредък на някои неща, от друга страна има и регрес, но тя е в ситуация на преговаряща страна, РСМ още не е започнала този процес, тя е в ситуация на скрининг“, допълни той.

По отношение на българското членство в Шенген Илхан Кючюк отбеляза, че има две страни, които трябва да бъдат убеждавани – едната е Нидерландия, другата Австрия.

„Австрия има същински проблем по начина, по който функционира Шенгенската система – това е дълъг дебат, който ще трябва да се води в европейските институции. Нидерландия има конкретни очаквания и ми се струва, че политическата обстановка, която безспорно дава основания за по-голям оптимизъм, е добрата първа задължителна крачка, но не и последната“, каза Кючюк. Той смята, че е необходима конкретна работа на ниво политически партии, за да бъде темата за Шенген сред приоритетните през следващите няколко месеца, имайки предвид, че в момента Нидерландия е в ситуация на служебно правителство.

Според него втората основа на нашия успех би могъл да бъде изкарването на преден план на хора, които са успешни в нидерландското общество, хора на културата, на изкуството, хора, които се занимават с образование, допринесли са, имат голяма добавена стойност в нидерландското общество.

„Има такива български граждани. Познавам немалко от тях. Те могат да бъдат говорители на България“, каза евродепутатът и добави: „Да, ние имаме своите пропуски по време на всички тези години членство в ЕС. Да, не направихме всичко по може би най-правилния начин, когато говорим за върховенство на правото. Но има и напредък, ЕК го отчита. Има желание за тежки конституционни промени, които бъркат в дълбочината на съдебната система. С тях се дава отговор на страховете на нидерландското общество“.

Като трети стълб той посочи активната комуникация с обществото в Нидерландия, те също трябва да бъдат убеждавани защо е важно България да не остава извън Шенген.

„Не може да стигматизираме българските и румънски граждани. Те не са в по-малка степен европейски граждани, те също са европейски граждани“, подчерта президентът на АЛДЕ.

Спирайки се на предизвикателствата, които Русия отправя към България и Запада в Черно море, Илхан Кючюк призова да говорим на един глас, което е абсолютно задължително в международните отношения. „Имаме агресор и жертва. Не може България да бъде на страната на агресора и затова трябват институции, които стоят стабилно, и говорят на един глас в международните отношения“.

Според него България трябва много по-активно да погледне към Черноморската стратегия.

„Българската външна политика може да играе ключова роля на две места – едното е в Западните Балкани, а другото – Черно море. Западните Балкани трябва да бъдат част от ЕС и НАТО, за да бъдем част от едно пространство, което гарантира свобода, но преди това мира и просперитета. Черно море е изключително важна геополитическа част на света, особено след случващото се в Украйна. Трябва да направим така, че то да бъде зона, в която НАТО и ЕС имат тежката дума. Не можем да бъдем самостоятелни и не бива да бъдем самостоятелни играчи на територията на Черно море, но можем заедно с партньорите ни да бъдем значим политически фактор в една географска област, в която също имаме традиционни свои интереси. Оттам нататък трябва да помислим как да направим така, че Черно море да бъде и регион, в който енергетиката и туризмът имат своето огромно значение и добавена стойност за българската икономика“, заяви президентът на АЛДЕ Илхан Кючюк.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.