Рожденикът Слави: Само аз ли виждам, че Царят е гол?

Слави Трифонов отправи поредните критики към управляващите, но и към обществото. Повод за нефговите думи е изслушването на Станислав Цанов и Николай Марков в парламента.

Изпитвам силен интерес към факта колко хора се вълнуват от това, което се случва наоколо. Имам предвид политическата обстановка, хората, които ни управляват, тая гнусна СГЛОБКА между лъжци и крадци, така наречената измислена НЕКОАЛИЦИЯ… и въобще на кого му пука?

И ще ви дам пример.

Ето вчера имаше заседание на “Комисията за машинното гласуване”. И на нея, един “ютюбър” и един бивш офицер от НСО, изнесоха информация, от която, ако е истина, трябва да последват драматични събития в обществен и политически план.

Да. Ама - не. Не последва нищо. Тези хора, които се казват Станислав Цанов и Николай Марков, казаха, че машините за изборите най-вероятно са манипулирани и че желанието им да разследват състоянието на машините е било последвано от заплаха за убийство от страна на застреляния вече Алексей Петров. Изнесоха информация, че въпросният, застрелян Алексей Петров, е активен участник в съставянето на сегашното правителство. Изнесоха информация, че се страхуват за живота си и че въобще ние всички живеем в една мафиотска и престъпна държава, която се управлява от мафиотско и престъпно правителство.

Това би трябвало да е чудовищен скандал, първа новина във всички медии, анализирана и разследвана от всички журналисти, социолози и политолози.

Само дето няма нищо такова. Журналистите, политолозите и социолозите се правят, че това не се е случило и удобно продължават да твърдят, че СГЛОБКАТА - НЕКОАЛИЦИЯ е най-подходяща за управление на държавата.

И аз седя, и гледам тая шантава история, тая сменена реалност, тая изумителна заблуда, все едно съм в някакъв роман на Джордж Оруел. И си задавам тъпия въпрос: “Само аз ли виждам, че Царят е гол?”

А вие не виждате ли? Всъщност, колко хора виждат като мен в каква отвратителна лъжа живеем в момента?

Добре… Отдавна аз и моите колеги съществуваме в публичното пространство, водим битки и защитаваме каузи. Усещам, разбирам и чувствам, че не е лесно. Но, всъщност, знам, че не съм само аз. Знам, сигурен съм и безусловно съм убеден в това.

Убеден съм, че журналистите, социолозите и политолозите, дори да се правят, че всичко това не се случва, знам, че вие го виждате. Знам, че рано или късно ще избоде очите на всички.

Дано не е късно".