Злоупотребата с термина "дезинформация" е заглушила научния дебат по COVID-19

Докато COVID-19 се отдалечава, много яростни гласове продължават да призовават за продължаване на ограниченията - най-вече в социални медии като Twitter. Тези най-яростни привърженици на "несъществуващият COVID" трябва да се примирят, че коронавирусът е тук. За да бъдем справедливи към тази група, в първите дни на пандемията те вярваха с цялото си сърце, че COVID-19 може да бъде елиминиран, както и СЗО. За съжаление, това беше единствената приета гледна точка доскоро. Онези, които изразяваха резерви относно осъществимостта и обществените и икономическите разходи на този подход, бяха заглушавани в социалните медии, понякога докладвани на професионалните колегии за дисциплина и подлагани на клевети - както публично, така и частно. Дори и сега, когато общественото здравеопазване преминава към по-балансиран подход към COVID-19, тактиките на социалните медии, усъвършенствани през двете години на пандемията, продължават да поляризират дебата, забавяйки връщането ни към нормалния живот.

Нека да разгледаме тропа "дезинформация": той се прилага несправедливо, когато хората са използвали най-доброто си тълкуване на фактите, за да стигнат до заключение, което по-късно е опровергано. Това са грешки, обикновено честни (спомнете си първоначалния ентусиазъм по отношение на хлороквина и ивермектина като средства за лечение на COVID-19). Дезинформацията е и обвинение, което се използва срещу нюансирани тълкувания на сложни факти, противопоставящи се на прекалено опростен универсален подход (напр. не всеки член на населението има еднаква нужда от подсилващи дози ваксина). Това е подходящ отговор на сложността. По същия начин не е правилно да се определя като "дезинформация" тълкуването на едни и същи факти, за да се стигне до различни заключения - това е здравословен научен дискурс. Истинската "дезинформация" е пресметната и користна. Разпространителите на дезинформация знаят, че това, което казват, е невярно, но въпреки това продължават напред, най-често със скрит мотив, пишат д-р Дженифър Грант, д-р Марта Фулфорд и д-р Нийл Рау в публикация за канадския вестник "Нешънъл Пост".

Ако някой каже, че закриването на училища е причинило повече вреди на децата, отколкото ползи, това "дезинформация" ли е? Със сигурност има данни, които подкрепят твърдението, и малко такива, които му противоречат. По подобен начин твърдението, че ваксините не спират предаването на инфекцията или че естественият имунитет е поне толкова ефективен, колкото ваксиналният, прави ли някого "антиваксър" или "ревизионист"? Човек със сигурност може да не е съгласен, но голяма част от медицинската литература подкрепя тези аргументи. Присъединява ли се човек към лигата на "отричащите COVID", ако поставя под въпрос истинското въздействие на използването на маски от плат върху предаването на инфекцията в общността? Това, когато най-добре направеното проучване не показа никаква ефикасност на маските от плат и минимална полза от по-добре проектираните хирургически маски.

Цензурирането на дебатите би било поне "справедливо", ако всички страни се придържаха към един и същи стандарт, но това не е така. Всеки, който критикува общественото здраве, когато ограниченията се разширяват, подлежи на санкции. Въпреки това цели организации, публично подкрепяни от много лекари, продължават да критикуват остро същите тези служители, когато ситуацията се промени и те облекчат ограниченията, като дори ги призовават на пресконференции. Какъв е резултатът? В сегашния контекст е станало приемливо да се преувеличава масово рискът от COVID-19 за децата, независимо колко погрешно е това или колко вреди е нанесъл на същите тези деца, но не и да се намесваме, за да намалим тези вреди.

В крайна сметка нападките ad hominem, едностранното прилагане на стандарти и широката злоупотреба с термина "дезинформация" заглушиха валидната критика, отровиха диалога и заглушиха гледните точки на хора с ценни прозрения. Първата сериозна последица е, че валидните идеи бяха отхвърлени без пълноценно разглеждане. Това доведе до силно изкривено разбиране от страна на обществеността за реалния риск от COVID-19 и за предимствата на ограниченията и ваксините, най-вече по политически признак.

Откритото проучване на данните е от съществено значение, независимо от това докъде води и чия любима теория развенчава. Когато това се прави добре, разумните хора от очевидно различни гледни точки често показват повече съгласие, отколкото несъгласие. На тези, които се изказват обмислено, особено с валидни данни, трябва да се признае смелостта и да се посрещнат с уважение и обмислена критика. Не бива да приемаме безразсъдно каквото и да било, нито да го отхвърляме сляпо. Никой не запознат напълно с това, което се случва, и обществеността трябва да посреща всички твърдения със скептицизъм, включително и тези, които се обявяват за пророци - COVID-19 е нов вирус и никой не е "експерт". Няма правилен метод да се предотврати COVID-19. Ако се огледаме по света, няма две места, които да са реагирали по един и същи начин. Трябва да запазим скептицизма си по отношение на това "какво работи", когато толкова много други променливи обясняват нарастването и намаляването на случаите на COVID-19. Всички твърдения трябва да отчитат и взаимодействието със социалните ценности и последици, за да не се стигне до статуквото: политическа програма, която не е съобразена с реалността.