ГЕРБ грабна СДС пред погледа на БСП

"Бойко Борисов конфискува СДС пред погледа на БСП", е озаглавено интервюто в "Новинар" със социолога Андрей Райчев.

Той посочва, че ГЕРБ е центристка партия по произход, но тя овладя дясното пространство.

Характерно за Бойко Борисов е, че той настъпва, напредва, докъдето го пуснат. Затова накъде ще ходи той зависи не толкова от това какви са плановете му, а от това кой е слаб. Който слаб застане срещу него, той е напред.

Когато той тръгна да прави ГЕРБ, СДС беше слаба партия и съответно той напредна вдясно. Това е една особена техника на агресия от негова страна. Борисов конфискува СДС пред погледа наврага й.

"Празно пространство вдясно няма, отчита Райчев. - В центъра в резултат от действията на Борисов има, защото той се измести от центристки към десен. Сега е много важно дали формацията на Меглена Кунева ще бъде поредната седесарска формация, поредният опит да се възроди истинският СДС за десети, двайсети и петдесети път поред, което не би донесло успехи, или ще се направи съзнателен центристки опит", допълва той.

Независимо в коя държава са, политиците са изправени пред едни и същи дилеми - как хем да дават премии на добрите чиновници, хем това да стане справедливо, коментира "Труд".

"Властта е гузна за бонусите", смята Димо Гяуров, депутат от  "Синята коалиция".

В интервю за изданието той разказва: "От СДС попитахме всички министри какви бонуси са раздадени през 2011 г. За съжаление повечето или не отговориха, или получихме фалшиво обяснение, че информацията представлявала лични данни.

Дълбокото ми убеждение е, че отказът е от гузност, че са извършили нещо нередно. А нередното е заложено в системата. СДС не е против това хората да получават адекватно на труда си възнаграждение.

Особено държавните служители, за да не бъдат корупционно изкушени, трябва да са добре платени. Но нека това да става със заплати, достойни за труда им. А не под масата, не по несправедлив начин и без правила - на едни малко, на други нищо, на шефовете - всичко", казва Гяуров.

"Верен на Борисов или на народа?", коментира "Сега".

Росен Плевнелиев обеща да крещи, ако не се работи по националните приоритети. Не сме го чули. Нито е задължително, нито са минали сто дни, за да направим цялостна оценка. Първите му стъпки включват обичайното ориентиране в ситуацията. Плюс снишаване по важни теми, отказ от конфронтация с ГЕРБ, както и няколко безсмислени имиджови мероприятия, които излагат президентската институция.

Плевнелиев страда за трагедията в Бисер, качен на БТР. Обеща широк дебат за лихвите. Категорично обаче отказа да осъди издевателствата на МВР над беззащитни хора. Почти се разсея и за негативния доклад на Европейската комисия преди седмица. Каза само, че ще иска екшън план. Няма позиция за ACTA.

Не се знае какво мисли за шистовия газ. Може би тези огромни обществени вълнения са дребнотемие, президентът трябва да стои над тях?

Но Плевнелиев връчи медали на скиорите в Пампорово. Вдигна наздравица с винарите за Трифон Зарезан. Ощастливи Йорданка Фандъкова, връчвайки й лично наградата за кмет на най-добрия за живеене град. Лъчезарно прие приза "Личност в новините" на електронен сайт. Този ли човек страни от дребнотемието, пита авторът.

В интервю за "Сега" общественият защитник Константин Пенчев коментира предложените промени в Закона за омбудсмана, които предвиждат той да осъществява национален превантивен механизъм срещу насилието.

Той припомня, че България е страна по конвенцията на ООН срещу изтезанията и всяка държава трябва да изгради такъв механизъм - да посочи кой е този национален орган, който ще извършва превенцията срещу всякакъв вид изтезания и унизително отношение към хора във всякакви затворени пространства и където те са против волята си.

Не става дума само за затворите, следствените арести и полицейски управления, а и за други институции - например психиатричните клиники, домовете за деца, изтрезвителите, местата за бежанците, дори и превозните средства, в които се конвоират хора, защото и там те могат да бъдат подложени на унизително отношение.

Експертите могат да влизат навсякъде, където има съмнение, че се нарушават човешки права, по всяко време, без да могат съответните органи да ги спират. Целта на този механизъм е да предотвратява, а не толкова да констатира нарушения и да иска наказания, посочва Пенчев.