През 2060 г. ще има повече баби и дядовци отколкото внуци

Застаряването на населението и здравето - е темата на тазгодишния Световен ден на здравето 7 април, информира сайтът на Световната здравна организация. От СЗО призовават да се предприемат спешни действия, за да се гарантира, че в момент, когато населението на света застарява бързо, хората в напреднала възраст ще живеят във възможно най-добро здраве.

Според официални данни на НСИ прогнозното население на България през 2060 г. ще бъде около 5,3 милиона души. От прогнозните данни се вижда, че младите хора до 20 години у нас през 2060 г. се очаква да бъдат около 1 милион. Хората в продуктивна възраст между 20 и 40 години през 2060 се очаква да бъдат около 1,3 милиона души, между 40 и 60 години - около 1 милион души и от 60 годишна възраст нагоре - приблизително 2 милиона души. Тези данни ясно показват, че пирамидалната структура на населението се обръща и приблизително на двама пенсионери през 2060 г. ще се пада по един работещ.

Подобна е и структурата на населението в ЕС, сочат данни на Евростат. През 2000 г. в ЕС са живели около 480 млн. души - днес техният брой достига 500 милиона, като приблизително 100 милиона живеят в страните, които ще се присъединят при ново евентуално разширяване на ЕС. Според данни на Евростат населението на ЕС-27 в трудоспособна възраст /между 15-64 г./ е малко повече от две трети от общия брой на населението в ЕС.

Междувременно застаряващото население на Стария континент /над 64-годишна възраст/ значително се увеличава във всички страни. Според експерти никога досега населението на Европа не е било оформено като обърната пирамида - с най-старата възрастова класа най-отгоре и най-малката възрастова класа най-отдолу.

Данни на Евростат сочат, че през 1960 г. пирамидата е имала нормална структура - средно трима млади европейци /на възраст 0-14 г./ са били срещу всеки възрастен човек /на възраст над 65 и повече години/. През 2060 г. ще има повече баби и дядовци, отколкото внуци, предричат експертите.

Нещо повече - експертите предвиждат в бъдещите семейства в ЕС да има повече прапрабаби и прапрадядовци, отколкото сега.

Прогнозните данни на Евростат сочат, че през 2040 г. се очаква Румъния и Латвия да имат най-висока средна възраст на населението си. Швеция се очертава да има една от най-младите популации в Европа, заедно с повечето северни и западноевропейски страни. Демографският модел за Централна и Източна Европа се оформя като значително увеличение на населението с над 65-годишна възраст.

Застаряването на населението без съмнение ще бъде ключово демографско предизвикателство в много европейски страни през следващите 50 години, сочат анализите на експертите. Неговите последици за социално-икономическите системи, като например - Обществени програми за пенсионно осигуряване, здравеопазване или родствени структури, могат да бъдат значителни.

Последните прогнози на Евростат показват, че през следващите 50 години застаряването на населението вероятно ще достигне безпрецедентни нива в над 30 европейски страни, макар че мащабите и скоростта във времето вероятно ще варират. В действителност застаряването на населението вече е реалност в продължение на десетилетия.

СЗО очертава четири ключови действия, които правителствата и обществата могат да предприемат, за да се укрепи активното стареене:

Първо - насърчаване на доброто здраве и здравословното поведение във всички възрасти, за да се предотврати или забави развитието на хронични заболявания.

Второ - минимизиране на последствията от хроничните заболявания посредством ранно откриване и качествени здравни грижи.

Трето - създаване на физическа и социална среда, насърчаваща здравето на възрастните хора.

Четвърто - промяна на обществените нагласи за изграждане на общество, в което се уважава и цени здравето на възрастните хора.

Здравословният начин на живот от най-ранна възраст е ключът към здравето и активното стареене, казва д-р Джон Брада, директор на Департамента за застаряване на населението в СЗО по повод днешния Световен ден на здравето.

(БТА)