ГЕРБ обяви кастинг за депутати

ГЕРБ обяви кастинг за депутати, съобщава "Преса". Управляващата партия започва кампания по набиране на известни и авторитетни лица, които да влязат на избираеми места за следващия парламент.
Вестникът коментира, че в България почти няма партия, която да има работещ механизъм за отглеждане на български държавници. Старите политически сили разчитат на изпитани вече демодирани кадри, новите внезапно изстреляни партийни ракети качват на борда си и случайни хора без подготовка.

"Властта тихо си вдигна заплатите", е водещо заглавие в "Преса". Увеличението е между 252 и 504 лв., а причината е, че парламентът забрави да гласува замразяването на заплатите. "Не успяхме да гласуваме замразяването заради дългата ваканция, след която започнахме заседания с изключително важни законопроекти", обясни заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев.

На българските студенти, които отиват да учат в чужбина, ще им бъде предлагана специална стипендия да се върнат и да работят в родината, отбелязва "Стандарт". Тази мярка ще се приложи от 2014 г., когато с Брюксел бъде договорена новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", съобщи просветният министър Сергей Игнатов.

До 2000 лв. стигат заплатите на някои учители в гимназиите в Бургас, съобщи вчера просветният министър Сергей Игнатов, пише "Монитор". Принос за завидното заплащане пък имат и кметът и директорите на въпросните гимназии, които явно залагат на инвестицията в добрите преподаватели. Ето това е поредното доказателство, че учителските заплати не са отговорност само на държавата, те зависят и от местната власт и от финансовата политика на директора.

Безспорно учителите имат нужда да бъдат мотивирани с по-високо заплащане, безспорно е и че учениците се нуждаят и от едни по-вдъхновени преподаватели. Дано повишените заплати на учителите подобрят и качеството на преподаването им, защото, както гласи народната мъдрост, за да получиш, трябва и да дадеш.

"България - бедна на референдуми", коментира в "Труд" проф. Искра Баева. В исторически план тя припомня, че първият референдум от 1922 г. е резултат от остри политически борби.

Референдумът от 1946 г. има много по-голяма цел - българите да определят формата на държавно управление. На него 95,63% подкрепят републиката. Третият референдум от 1971 г. е може би най-странният, защото е предназначен да препотвърди новата Конституция на Народна република България, след като тя вече е приета от Народното събрание. Изводите са три. Референдумите са прекалено малко за почти 135 години модерна държава. Те винаги са били обявявани от леви партии. Зад допитванията до народа се крие политическа цел, а властите винаги се опитват да ги използват, за да потвърдят и затвърдят себе си.