Политлумпени внедрени сред "интернет лумпени"-те

"Политически лумпени въдворяват ред сред протестиращите "интернет лумпени", коментира "Сега". В паниката си за своето оцеляване властта пусна обслужващи я политически лумпени да  въдворят ред сред протестиращите "интернет лумпени".

Шпицкомандата на Волен Сидеров тръгна да се разправя с журналистите, защото подклаждали напрежение. Малко преди това парламентът повиши в длъжност министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев и го направи вицепремиер, както беше и при полицейското правителство на ГЕРБ.

Чакаме камионетки да започнатъда събират недоволните, за да повярват, че властта е загрижена за тях. На видно място в списъка са журналистите, както разбрахме от председателя на парламента Михаил Миков в неговото телевизионно обръщение в сряда вечерта.

Миков забравя, че нормалното е парламентът да се опира на обществено доверие, а не да се крие зад полицейски кордони.

"За лудия и зелника", коментира "Стандарт". Лидерът на "Атака" разиграва спектакъл, който засега е фарс. Но ако не му се спусне завесата, не е изключено да се превърне в трагедия.

Днес лидерите на БСП не пестят критики и обидни квалификации към участниците в гражданските протести и дори се опитват да поучават журналистите как трябва да работят.

От ДПС пък изведнъж забравиха за антитурската истерия на Сидеров и сега прехвърлят  опасенията си за етническия мир върху протеста. Въпреки че никой от протестиращите не визира в плакатите и лозунгите си обикновените турци и въобще мюсюлмани.

Но и двете партии мълчат като новобранци пред ефрейтор пред Сидеров. Който с поведението си компрометира самата идея на парламентаризма.

"Президентско танго", коментира "Труд". Направи ли стъпка назад президентът Росен Плевнелиев в престрелките си с правителството? През последните дни той демонстрира един  по-умерен и отстъпчив изказ, което подсказва нещо подобно.

Плевнелиев подготвя обръщение към нацията. Но обръщението към нацията вече беше направено: "Оттеглям доверието си към кабинета на министър-председателя Пламен Орешарски", заяви президентът.

Сега ще го върне ли? Това би било отстъпление и няма да бъде прегърнато от протестиращите. Вторият проблем е доста по-сериозен: Волен Сидеров, който вилнее из столицата.

Какво точно може да направи президентът по въпроса? Плевнелиев смегчи тона и открехна вратата за мнозинството, но това е като танго, в което нямаш партньор да те поддържа и не виждаш стълбите зад себе си, когато правиш крачка назад.

"Излъганите червени", коментира "Стандарт". Хората, които вярват в левите идеи и каузата на социалната справедливост, след тези избори вече нямат субект, за който да гласуват.

Те са двойно по-излъгани от онези избиратели, които не видяха своите партии в Народното събрание, защото гласовете им се оказаха недостатъчни, за да прескочат бариерата.

Двойно по-излъгани са и от десните, които в момента са на площада, защото техният проект въпреки всичко има шанс да се състои.

Тези хора са парламентарно представени, но по начин, граничещ с абсурда. Те със сигурност не са искали да гласуват за партия, чиято представа за социално е да хвърля по някой лев на майки и пенсионери, докато в същото време зад кулисите се дели далеч по-голяма баница.

Не са искали да пратят в Народното събрание хора, чието парламентарно поведение зависи от това дали един човек ще си изпие сутринта хапчетата и ще реши да влезе в парламента. Не са дали вота си за партия, която дори още не е окомплектовала всичките заместник-министри в правителството, защото при реденето на списъците им се вихри партизанщина.

Столетницата рискува да изгуби и последния си интелигентен избирател, ако вече не го е направила, заключава изданието.

"Какво да се прави", коментира "Капитал". Демонстрациите изцялата страна са за нещо много по-голямо от оставката на кабинета - те са борба за рестарт на прехода. За реформи, които този път ще доведат до истинска демокрация и истинска пазарна икономика.

По-голямата цел обаче иска много повече време. И много повече от това да надуваш свирката на жълтите павета в София, пред общината във Варна, на центъра в Пловдив и по улиците на другите големи градове.

Протестите всъщност са отчаян опит да спрем още по-големия провал на държавата. Макар и оставката още да изглежда далече, протестите постигнаха първата си победа - те обединиха до скоро разделените на много малки групи хора. Сега нямаме отговор на въпроса какво правим, защото сме в самото начало на дълъг път. Ако заедно с протестите сега започнем да мислим и работим по по-дълбоките цели, скоро ще имаме и яснота как да действаме.

На етапа само осъзнаваме, че държавата е разкапана отдолу догоре и трябва да се построи отново.